Трудният път по сбъдването на една мечта

Титла от Australian Open, първо място в световната ранглиста и $2,45 млн. - всичко това Виктория Азаренка спечели само за час и 22 минути в събота. Тенисистката от Беларус смаза Мария Шарапова на финала в Мелбърн, макар че това бе дебютът й в мач за титлата на толкова голям турнир. Сега Азаренка живее като в приказка. Но като в истинските приказки, животът й въобще не е лесен.

Първите проблеми за Азаренка, която е родена на 31 юли 1989 г., идват още когато бъдещата шампионка е само на 14 г. Тя и майка й Алла имат проблеми с тенис федерацията в Беларус. Вика, както наричат на галено тенисистката, тренира в Марабейа (Исп), но развитието й не върви според очакваното.

По това време майка й Алла се сприятелява с рускинята Виктория - съпруга на звездата от НХЛ Николай Хабибулин. Дъщерята на фамилия Хабибулин - Саша, също е тепърва прохождаща тенисистка. Алла се оплаква на Виктория, че не може да намери сериозна подготовка за дъщеря си. Проблемът стига и до самия Хабибулин, който гледа мач на Азаренка по молба на жена си. Хокеистът, който е носител на купа "Стенли" с Тампа Бей, дори излиза на корта срещу малката тенисистка.

"Тя беше само на 14, а на мен ми беше трудно да стигам ударите й. Аз не съм тенис човек, но тогава можеше да се види огънят в очите й. Тя беше гладна за успехи, за развитие," спомня си хокеистът.

Само година по-късно, през 2005 г. Хабибулин решава да помогне на Азаренка. Той покрива разходите й, а младата тенисистка се мести да живее при семейството му в Скотсдейл, Аризона.

"В Русия не много хора имат парите и възможността да станат спортисти. Ник разбира това и ми даде възможност да опитам. Това е най-хубавото нещо, което някой е правил за мен," спомня си Вика.

Самият Хабибулин разказва, че най-важното в случая не са парите. "Казахме й: "Ако успееш, ще ни ги върнеш. Ако не успееш, просто ще знаем, че сме се опитали да помогнем," разказва вратарят.

Той гледа Азаренка като дъщеря. Вика обаче гледа на него като на най-добър приятел. "Той не ми е като втори баща. По-скоро приятел, най-добрият ми приятел, с когото мога да говоря. Когато говоря с него, нещата стават по-лесни. Даже си говорим за шопинг - знае колко обувки Кристиан Диор имам в гардероба," коментира Азаренка.

Самият Хабибулин признава, че Вика си говори с него и за момчета. "Гаджета? Понякога ме пита и й казвам какво мисля. Понякога има тежки разговори. Същото е и със Саша," казва Хабибулин.

След неговата помощ Азаренка постепенно пробива в женския тенис. Още през 2005 г. тя печели титлите при девойките на Australian Open и US Open. След това влиза и при жените, като бързо се изкачва в ранглистата. За отрицателно време тя се изкачва от №506 в света до №146, а след още няколко месеца стига и до топ 10.

През 2009 г. Азаренка изненадващо сменя треньора си. Тя се разделя с Антонио ван Грихен, който е с основна заслуга за мощните й удари и започва да работи със Сам Сумик. Азаренка приключва годината като №7 в света. След малко повече от година идва тежък момент. На Australian Open 2011 г. Азаренка допуска болезнена загуба на осминафинал от Ли На. Тогава състезателката се замисля за отказване. Вика се прибира в Минск, но баба й я убеждава да преосмисли решението си.

"Баба ми е невероятен човек. Тя работи през целия си живот, докато не стана на 71 г. Трябваше да я принудим да подпише, че ще се откаже от работата си. Трябваше да го направим, защото иначе тя щеше да продължи да става в 5 сутринта и да ходи на работа. Когато идваше вкъщи, веднага започваше да чисти или да прави нещо. Тогава говорих с нея и осъзнах колко много работят хората. А ние играем тенис и въпреки това се оплакваме за някакви неща. Това е глупаво. И просто продължих напред," разказа Азаренка в Мелбърн.

След финала в събота, тя се убеди, че е щяла да направи още по-голяма глупост, ако беше спряла с тениса. Сега Азаренка е новата №1.

"Това е сбъдната мечта. Тази титла беше мечтата ми. Това, че съм №1, е допълнителен бонус. След финала изпитвах различни емоции. Веднага след края на мача не можех да разбра какво се случва. Не разбирах, че турнирът е свършил, защото изиграх много мачове още от Сидни насам. Нямах нито ден почивка. Играех мач след мач, но сега вече свърши и аз спечелих титлата," обясни Азаренка след финала в Мелбърн.