Джокович си спомня за успехите и трудностите в Синсинати преди първия си мач тази година

Новак Джокович се завръща на корта за първи път след Уимбълдън, като в събота започва участието си на турнира в Синсинати.

Бившият номер 1 в света ще се изправи срещу Тиаго Агустин Тиранте във втория мач на централния корт, като началото на срещите е предвидено за 18:00 ч. българско време.

През лятото на 2005 г. 18-годишният Джокович – по това време заемащ 97-мо място в ранглистата – дебютира в турнир от сериите Мастърс 1000, като отстъпи пред чилиеца Фернандо Гонсалес с 3:6, 7:6(7), 6:4 в първия кръг на турнира в Синсинати.

През изминалите години Джокович преживя много неща в Синсинати. В периода между 2008 и 2015 г. той достигна до пет финала, но във всеки от тях претърпя поражение – най-често от големия си съперник Роджър Федерер.

Когато най-накрая успя да преодолее това препятствие през 2018 г., побеждавайки именно Федерер с 6:4, 6:4, той стана първият тенисист, завоювал престижния „Златен мастърс“ (титли от всички турнири от сериите Мастърс в кариерата си). Синсинати беше първият му турнир от тази категория, а по ирония на съдбата се оказа и последният, с който той попълни пълната колекция от титли от ниво – Индиън Уелс, Маями, Монте Карло, Мадрид, Рим, Канада, Синсинати, Шанхай и Париж.

Синсинати е и мястото, където през 2020 г. Джокович постигна уникалното постижение да спечели всички турнири от сериите Мастърс поне по два пъти, побеждавайки на финала канадеца Милош Раонич – известен със силния си сервис – с резултат 1:6, 6:3, 6:4.

Третата му и най-скорошна титла от турнира в Синсинати дойде по драматичен начин през 2023 г. след епичен тричасов и 49-минутен сблъсък срещу Карлос Алкарас, завършил с резултат 5:7, 7:6(7), 7:6(4). Този мач остава в историята на Тура като най-дългия финал, игран във формат два от три сета – двубой, който самият той определи като „един от най-вълнуващите и най-трудните в ментално, емоционално и физическо отношение“, в които някога е участвал.

„Страхотни спомени“, каза Джокович, поставен под номер 3 в схемата през 2026 г. „Отне ми известно време, преди да спечеля първата си титла тук – постигнах го в мач срещу Роджър. Наистина беше трудно препятствие за преодоляване. Но щом спечелих първата титла, изпитах огромно облекчение от мисълта, че вече имам поне една в актива си.“

Освен трофеите, подкрепата на феновете също е причина Джокович да се връща тук през всичките тези години.

„Получавах страхотна подкрепа тук – от Илинойс, Чикаго и Охайо, където сръбската общност е доста голяма. Всъщност точно това си спомням от финалите през 2018 и 2023 г. – множество сръбски знамена по трибуните. Беше наистина чудесно. Винаги очаквам с нетърпение участието си в този турнир. Мисля, че той се превърна в един от любимите турнири от сериите Мастърс за повечето играчи.“

В последно време Джокович подбира внимателно турнирите, в които участва. Той си е спечелил правото на такъв избор – с рекордните 24 титли от Големия шлем на сингъл в актива си, той за мнозина е безспорният най-велик тенисист за всички времена.

Заемащата пето място в световната ранглиста суперзвезда е изиграла едва 19 мача на ниво ATP през тази година, но тук водещ е принципът „качество пред количество“. През януари той стана най-възрастният тенисист в Оупън ерата, достигнал до финала на сингъл на Australian Open, след като победи Яник Синер с 3:6, 6:3, 4:6, 6:4, 6:4 в изтощителен четиричасов маратон.

През юни той надделя над Феликс Оже-Алиасим в историческа битка, продължила пет часа и пет сета – 7:6(10), 3:6, 6:3, 6:7(4), 7:6(4), – което се превърна в най-дългия четвъртфинал в историята на Уимбълдън.

Джокович вече постепенно навлиза в етапа на живота си след тениса – като съпруг и баща, решен сам да направи известни жертви.

„Семейството правеше това за мен през всичките тези години – през по-голямата част от кариерата и живота ми, когато всичко се въртеше около мен. Вече не е точно така“, сподели Джокович, който се завръща в Синсинати за първи път от три години насам и е непобеден в последните си 10 мача на централния корт „P&G Stadium Court“.

„Трябва да изляза от тази роля. Опитвам се да балансирам между ролите на професионален тенисист, баща, съпруг, син и брат, като се стремя да бъда възможно най-добър във всяка от тях. Това изисква време и енергия, така че е процес, който все още се развива.“

„Донякъде подценявах мащаба на подкрепата и жертвите, направени от всички членове на семейството ми, за да ми осигурят възможността в продължение на повече от 20 години да се занимавам с това, което правя.“