Зад кулисите: Подавачите на топки в Синсинати с дългогодишен опит

Рядко ги забелязват, но в крайна сметка точно това е и целта им.

Екипът за подаване на топки на турнира Cincinnati Open осигурява динамиката на мачовете, като същевременно изгражда общност, която кара ветераните да се връщат година след година. За някои водещ мотив е тръпката да бъдат само на сантиметри от спортисти от световна класа; за други – приятелствата, спомените и чувството за гордост, превърнали една роля в турнира в традиция за цял живот.

На тенис турнира в Синсинати (както и на US Open) на корта няма стриктно ограничение само за деца. Организаторите набират доброволци за екипа, отговарящ за топките (ball crew), без възрастен горен лимит, стига кандидатите да издържат тестовете за бързина, издръжливост и ловкост.

Миналогодишният турнир на годината в сериите ATP Masters и WTA 1000 – отличие, присъдено въз основа на анкети сред самите състезатели – не би могъл да се състои без този екип.

„Първоначално това, което ме привлече – поне в моя случай – беше възможността да имам „най-доброто място в залата“, споделя Леон Бао, който вече 14-та година изпълнява тази роля, или, както сам отбелязва: „Занимавам се с това повече от половината си живот“.

С течение на времето това място на първия ред се превърна в нещо повече. Момчетата и момичетата, които подават топките, са общност – и това е една от причините всички те с нетърпение да очакват поредната си среща.

„Мисля, че за мнозина от нас водещият мотив да се връщаме – наред с много други причини – е възможността да преживеем неща, които не могат да се купят с пари“, добави Бао.

„Когато се връщам към спомените си, си припомням как Винъс Уилямс понякога пие кафе по време на мач; как Ник Кириос ме покани да седна до него, докато чакахме дъждът да спре, за да си поговорим за маратонки; или как Коко Гоф ми благодари, защото ѝ подадох банан.“Т

ук е и Брадли Д’Суза, чийто 18-годишен стаж в екипа за подаване на топки би се равнявал на възрастта на студент, ако беше човек. Израснал в района, Д’Суза сега живее в Калифорния, което налага да отделя по две седмици, за да бъде част от екипа; той обаче не се колебае пред това пътуване през цялата страна.

„Израснах с този турнир“, каза Д’Суза. „Тук съм ден и нощ до самия край“, добави той, преди да спомене семейната атмосфера: „От нашето поколение двама души сключиха брак преди няколко години. Усещането е, че това остава с теб за цял живот.“

От първата до последната топка, екипът за събиране на топки винаги се радва на подкрепа.

„Грижат се добре за нас“, каза Д’Суза, хвалейки организационния екип и специалната зона за почивка на екипа. „По време на турнира храната и леките закуски са практически неограничени.“

Друг член на екипа, Габриел Уолш, подчерта колко много усилия изисква тази работа. Докато най-големите звезди на спорта са под светлините на прожекторите, трудът на хората, събиращи топките, остава в сянка.

Уолш си спомня как е изпитвала силно вълнение по време на първия си сезон като 11-годишно дете. Тя е искала да работи на корт, на който са играли легенди като Роджър Федерер и Рафаел Надал, но – както всички останали от екипа за събиране на топки – е трябвало първо да заслужи мястото си.

„Да се ​​запознаеш с хората, да работиш усърдно и да се връщаш година след година – това е като стремеж най-накрая да стигнеш до Централния корт“, казва Уолш, която вече е в единадесетата си година на тази позиция.

„Когато най-накрая успееш, си казваш: „Това е нещото, за което работих. Прекарах всички тези години по по-малките кортове, а сега работя на нощни мачове със Сабаленка, Джокович или с когото и да било друг. Именно това е страхотната част, която ни кара да се връщаме.“

За членовете на екипа работата под силните прожектори може да бъде свързана с известно напрежение. Изискват се прецизност, концентрация и дисциплина. 

„Голяма част от комуникацията е невербална“, каза Д’Суза. „Не прекъсваме играта, но същевременно целият екип се грижи за състезателите. Смятам, че добрата комуникация и сработването на корта са от голямо значение.“

Зая Идерзул, която започва деветата си година в екипа, добави: „Важна е любовта към спорта. Изпитвам огромно уважение към тенисистите и просто искам да си върша работата добре заради тях. Това ме мотивира. Много е забавно.“

Лили Рич, студентка в Държавния университет на Охайо, започва своята седма година като подавач на топки. Тя споделя: „Трябва да мислиш няколко хода напред. Нужно е да обхващаш с поглед целия корт и по всяко време да знаеш къде се намират всичките шест топки.“

Борис Менингер, от своя страна, навлиза в своята 17-а година на тази позиция. Той цени приятелствата, създадени през годините – онова усещане за „второ семейство“, за което често говорят хората, събиращи топките. Менингер се гордее с това, че работата остава „зад кулисите“, и с факта, че крайната цел е никой да не забележи присъствието им – знак за безупречна организация.

Менингер е станал пряк свидетел на преобразяването на тенис центъра „Линднър Фемили“ (Lindner Family Tennis Center), който премина през мащабна реконструкция на стойност 260 милиона долара, завършена през 2025 г.

„Провеждането на това събитие в Мейсън е най-близкото преживяване до домакинство на Олимпийски игри, което нашият регион някога ще има“, каза Менингър.

„Това е спортно събитие от световен мащаб. Разбира се, имаме отборите на „Бенгалс“ и „Редс“ – това са национални спортни тимове, чието присъствие тук също е чудесно. Но този турнир е от световна величина. В него участват състезатели от целия свят.
Страхотно е, че това се случва тук; то е източник на гордост и радост не само за всички нас, но и за цялата общност.“