Последният мохикан на Зеления континент

Хората са казали, че оценяваме нещо едва когато го изгубим. В природата съществуват застрашени видове животни, растения и…хора, разбира се. Хора в най-чистия смисъл на думата. Лъчезарни, харизматични, щедри, скромни и с лъвски сърца. Точно такъв е Лейтън Хюит. С тези си качества е известен както в живота, така и в света на тениса. И по-конкретно с лъвското си сърце.

През архаичната 1997-а година едва на 15 години тийнейджърът получава „уайлд кард” за най-големия домашен тенис форум – Australian Open. Независимо, че напуска надпреварата след първия кръг, е ясно, че щом човек на неговата възраст е заслужил правото да играе срещу най-добрите, то той е бъдещето на австралийския тенис.

В продължение на почти две десетилетия Ръсти караше хората да ликуват и да плачат заедно с него. Постигна неща, които изключително малко талантливи и упорити играчи биха постигнали. Завоюва US Open през 2001 година, а на следващата вдигна трофея от „Уимбълдън”. Два пъти триумфира на финалния „Мастърс” – 2001 и 2002 година, както и в купа „Дейвис” – 1999 и 2003. Но най-изумителното му постижение си остава оглавяването на световната ранглиста на едва 20 години и 8 месеца през есента на 2001. Рекорд, който е ненадминат и до днес!

Кариерата му сякаш бе орисана да бъде изпълнена с драматични сблъсъци. Олицетворение на тези думи е фактът, че Хюит е изиграл най-много петсетови двубои в историята – 57!

Трудолюбието, което влагаше в попрището си е легендарно. Най-невероятният пример за това е подготовката за юбилейното му 20-о и последно участие в турнира, който му даде шанс да покаже качествата си на света – Откритото първенство на Австралия. В месеците преди началото на новия сезон Лейтън се подложи на каторжнически усилия с една едничка цел – да извлече най-доброто от себе си и да го демонстрира на любимата си „Rod Laver Arena”. Програмата му се състоеше освен от ежедневни тренировки на корта, така и от бягане, работа във фитнеса, бокс и 800 преплувани километра в басейн! Само по себе си това е своеобразен херкулесов подвиг, който се простира отвъд всякакви човешки лимити.

19 януари 2016 година. Това е денят, в който лебедовата песен на Ръсти приключи. Давид Ферер – друг зашеметяващ боец, имаше „привилегията” да сложи край на приказката продължила 19 години. След приключването на срещата испанецът призна, че Хюит му е идол и има тениска подписана от него в дома си.

В днешно време младите играчи намират за много по-важно да си правят селфита и нови прически. Да карат най-новите коли на пазара и да купонясват по цели нощи в дискотеките. Разчитат, че само с талант ще стигнат върха на хранителната верига. Но именно Лейтън Хюит е живото доказателство, че талантът може да се разгърне единствено посредством здравата работа. В противен случай е пропилян на вятъра. Всяко нещо обаче си има край. А времето на динозаврите изтече. Те ще се превърнат във вкаменелости, които ще служат за паметници на трудолитната епоха.

Автор: Александър Антонов
(Коментарът е част от конкурса на Free Media Group, част от която е и Tennis24.bg. Подробности за конкурса може да намерите ТУК)