Ферер: Гордея се с кариерата си, ще продължа да работя

Първо беше Мануел Сантана. "Маноло" или "малкият Мануел" извоюва своя път от момчето, подаващо топките до върха, печелейки "Ролан Гарос" през 1961 и 1964 година, отваряйки пътя на останалите своите сънародници. После се появи Андрес Химено през 1972, а след две десетилетия затишие, шоуто наистина започна.

Серхи Бругера (1993, 1994), Карлос Моя (1998), Алберт Коста (2002) и Хуан Карлос Фереро (2003) записаха своите имена в историята на "Ролан Гарос", преди тинейджърът Рафаел Надал да излезе с гръм и трясък на сцената.

Днес можехме да видим още един испанец, който записва своето име в славния списък, но това не се случи. Давид Ферер даде всичко от себе си и бе труден противник, особено когато дъждът се усилваше. Вдъхновението на Рафа и особено неговия топспин бяха укротени от влагата, но след 10-минутните геймове и разигравания с по 30 удара, Ферер все пак се оказа вторият най-добър в Париж.

"Моят план беше да бъда агресивен срещу Рафаел. Днес кортът беше по-бавен, валеше и беше трудно да се правят уинъри. Така или иначе, резултатът е 6:3, 6:2, 6:3, но мисля, че в първия и третия сет бях близо, нали? За да победиш Рафа на клей корт, трябва да си агресивен, да печеля топките на мрежата и да играя най-добрия си тенис. Но когато кортът е бавен, това е трудно. Той има повече мощ от мен и наистина е много трудно да го победя. Така или иначе, Рафаел просто беше по-добър от мен", призна Ферер.

Това е и изречението, което оставя Давид (поне засега) на едно ниво с имена като Мануел Орантес, Алберто Берасатеги и Алекс Кореча - също финалисти в Откритото първенство на Франция. Това на този етап изглежда достатъчно за Давид Ферер, който така или иначе е свикнал със статута си на аутсайдер, въпреки че е повече от солиден №4 в света и, да го кажем тихо - ракета №1 на Испания.

"Странно е, нали? Загубих финала от Рафа, но утре ще бъда пред него в ранглистата. Е, съгласен съм на размяна. Предпочитам да бях взел титлата, но да си остана №5", пошегува се Давид. 

"Добре съм, наистина. Хората в Испания ме уважават, хората навън също. Не ме интересува колко точно съм известен. Щастлив съм от това, което съм. Гордея се с кариерата си. Ще се опитам да бъда сред най-добрите в света на тениса още поне няколко години", обеща Ферер, който не спести и похвалите си по адрес на своя сънародник и супершампион Рафаел Надал.

"Рафа е най-здравият психически състезател, който съм срещал в кариерата си. Той има всичко. Може да играе агресивно, до мрежата, физически също е невероятен. Може да изиграе пет сета преди ден, а днес да покаже същото ниво", подчерта Давид.

Изглежда наистина нямаше начин той да се препречи на пътя на Надал по пътя към рекордната осма титла. Всъщност, според някои от журналистите в Париж, Давид би имал проблем и при участие в съботния финал срещу Серина Уилямс.

"Тя е страхотен играч, но смятам, че все пак щях да я победя", отвърна в добро настроение 31-годишния шампион от Валенсия.

"Разбира се, след поражение винаги си мислиш, че си можел да играеш и по-добре. Но когато съперникът ти е по-стабилен и постоянен, трябва да го приемеш. Предполагам, че трябва да се трудя още повече в бъдеще. Тренирам здраво всеки ден, надявам се да играя отново на финал от Големия шлем. През миналата година за първи път спечелих титла от "Мастърс 1000" турнир, така че прогресирам. Сега достигнах финал. Надявам се да продължа по този начин", завърши той.