Големите тенис трагедии (Част I)

В тениса всичко е както в живота – радостта и победата вървят ръка за ръка с разочарованието и загубата. Често феновете и самите тенисисти възприемат пораженията си на корта като огромни трагедии, но в сравнени с изпитанията, които съдбата ни носи – това са дреболии.
С много от тези, които подариха на своите почитатели безкрайна радост на корта са се случили наистина трагични събития, които коренно са променили живота им, а в някои случаи са платили и най-високата цена.

Андрей Чесноков и най-тежката травма в историята на тениса
С проблеми с травмите се сблъсква почти всеки спортист, но някои от тези травми, които застигнаха тенисистите на корта, са толкова тежки, че предизвикват ужас у всеки, който ги е видял.

Според мнозина една от най-тежките травми в историята на тениса е тази, която Андрей Чесноков получи през 1997г. във Филаделфия в мача си срещу Тод Уудбридж. В опит да отиграе една топка Андрей пада, изкълчва глезена си и си чупи малката и голяма бедрена кост. По думите да лекаря, който тогава му оказва първа помощ на корта, такова нараняване той е виждал само след катастрофа. Съперникът на Чесноков също е ужасен: “Чух ужасено хрущене и после неговия вик. Беше нещо неописуемо.  Никога преди не съм се сблъсквал с подобно нещо.”

По късно в САЩ на Андрей е направена операция и едва след година той излиза отново на корта. Чесноков обаче така и не успява да възроди своята кариера – възрастта му и последиците от травмата го принуждават да престане да се състезава.

Последният мач на Мери Пиърс
И ако след травмата си, Чесноков все пак успява да се завърне на корта, то за Мери Пиърс контузията, която тя получава на турнира в Линц, слага край на нейната успешна тенис кариера.

Съдбата можеше да бъде и по-благосклонна към двукратната победителка в турнирите от “Големия шлем” и бивша световна номер три и да й даде шанс да приключи с тениса при далеч по-приятни обстоятелства.

Почти на 30 години, неочаквано за мнозина, тя успява да възвърне формата си след няколко неуспешни сезона.  През 2005г. Мери играе в два финала на турнири от “Големия шлем” и за първи път от 1999г. приключва сезона в топ пет, но така и не успява да продължи. След като участва на два турнира в началото на 2006г., тя е принудена да се оттегли почти за шест месеца, заради травма в крака и слабините.

На три поредни турнира преди събитието в Линц, Пиърс не успява да прескочи първи кръг, но в австрийския град тя стига до втори, където се изправя срещу Вера Звонарьова.

Французойката печели първия сет, губи втория, пропускайки три мачбола, но в заключителната трета част води с 6/5, когато в опит да догони топката, изпратена от Звонарьова в ъгъла, тя пада на корта със смразяващ писък. Пиърс остава да лежи, като не спира да крещи и да държи лявото си коляно. Както се установи по-късно, Мери е получила разкъсване на предни кръстни връзки. В края на същата година й е направена операция, но Пиърс така и не успява да се възстанови и този фатален мач се оказва последен за нея.

Авиокатастрофа
Тенисистите, може би повече от всички, използват самолет при предвижването си. Днес си на турнир в Австралия, утре в Европа, след седмица в Северна Америка. Останалите спортисти също не са застраховани от това да станат жертва на самолетна катастрофа. Достатъчно  е да си спомним за трагедиите с националния отбор на Дания по футбол или легендарния тим на “Манчестър Юнайтед” от 1958 г. Или пък дори филмирания случай с чилийския отбор по ръгби, при който 72 дни 16 оцелели са заклещени високо в Андите, а отчаянието и безизходицата ги принуждават да ядат телата на мъртвите.



Един от най-известните случаи на смърт на известен тенисист в самолетна катастрофа е свързан с името на Рафаел Осуна – най-успешният мексикански тенисист и победител в US Open – 1963г. В допълнение Рафаел има и три титли от Големия шлем при двойките, победител  е на Уимбълдън от 1960г., финалист в Купа Дейвис за 1962г.  единствения път, когато на Мексико се удава да постигне такъв успех в най-престижната отборна надпревара.

Само две седмици след сензационната победа на мексиканския тим над австралийците, която става възможна благодарение на Осуна, 30 годишния Рафаел излита от Мексико Сити за Монтерей с полет 704 на 4 юни 1969г. Поради пилотска грешка, самолетът завива в погрешна посока, захожда към пистата и се удря в земята на няколко мили от летището. Всичките 79 души на борда на Боинг - 727 загиват, включително и Осуна. През 1979г. името му е увековечено в Международната тенис зала на славата.

Моника Селеш и мъжът с ножа
През 1993г. Моника Селеш все още не бе навършила 20 години, а вече два сезона доминираше в женския тенис. Досегашната лидерка  Щефи Граф бива категорично детронирана от етническата унгарка, която изповядва съвсем различен стил на игра. Моника на практика няма загуби, печели титла след титла, и както изглежда, няма нищо, което да я спре или да й попречи.

Поредният си сезон Моника започва безупречно – печели Откритото първенство на Австралия, където на финала побеждава Щефи Граф. Преди началото на “Ролан Гарос” тя взема участие в подгряващ турнир в Германия. Селеш без проблеми стига до четвъртфинал, който я изправя срещу българката Магдалена Малеева. Световната номер едно печели първи сет и води във втория, демонстрирайки запазената си марка на игра. В почивката между геймовете Моника сяда на скамейката за почивка. Точно в този момент изведнъж от загражденията, делящи публиката и играчите изкача непознат, който в двете си ръце държи ножове. Той се затичва към Моника и успява да нанесе удар в гърба на нищо неподозиращата тенисистка. Селеш изкрещява и с ръка хваща раната си, докато в същото време охраната и брата на Моника не се намесват и попречват на мъжа да нанесе втори удар.



Нападателят се оказва психично болен фанатизиран поддръжник на основната й конкурентка Щефи Граф. 39 годишния Гюнтер Парх смятал, че по този начин помага да любимката си Щефи, която той боготворял и безумно желаел отново да види начело на ранглистата. Трябва да се каже, че в края на краищата Парх успява.

Въпреки че Селеш се възстановява бързо от физическите поражения, психически тя е разбита и съсипана. Тя се заключва у дома и в продължение на две години не излиза на корта, борейки се със страховете си. В допълнение Гюнтер дори не влиза в затвора, а е обявен за невменяем.

Доста по-късно Моника отново е в тура и дори успява да спечели турнир от “Големия шлем”, но пораженията вече непоправимо са нанесени. Тя така и не възвръща предишната си самоувереност и вяра във възможностите си.


Източник: Gol.bg