Революция чрез еволюция

През 1859 г. блестящият английски учен Чарлз Дарвин открива и формулира най-великата и неумолима движеща сила, на която се подчиняват живите организми. Неговата теория предлага рационално и елегантно в своята простота обяснение на един от най-важните въпроси в науката. Най-общо казано наблюденията му гласят следното: първоначално простите форми на живот, чрез малки, но постоянни стъпки в процеса на хиляди години, се развиват, за да се превърнат в сложните организми, които наблюдаваме днес.

Този процес не е спрял, а продължава и сега. Развиваме се и ние, хората, но човешкият живот подобно на искра в бездната на вечността, е прекалено кратък, за да забележим промените. За еволюцията някакви си 100 години са просто секунда, кратко премигване.

Интересното е, че всички човешки дейности и постижения също се подчиняват на еволюционния процес. Не е необходимо да си особен специалист, за да забележиш промените и развитието в един спорт като тениса в последните години.

Предполагам ще се съгласите, че епичните битки и конкуренцията между големите имена, на които ставаме свидетели в момента, твърде много се различават от играта, организирана и лансирана от британския майор Уолтър Уингфийлд през XIX в. Това се случва горе-долу по същото време, когато и Дарвин прави своите заключения и създава еволюционната теория. Много път е извървян, много вода е изтекла оттогава, за да се стигне до днешните тенисисти, на които се възхищават милиони любители по света.

И все пак кои са факторите, повлияли най-силно на еволюцията в тениса?

Повечето специалисти изтъкват като основна причина огромното усъвършенстване на най-важната част от екипировката – ракетата. От XIX век до 80-те години на XX в. се играе с дървени ракети. След това постепенно навлизат металните, а по-късно и композитните (в края на 80-те). Увеличава се големината на главата и се променят хватовете и въртеливите движения, придавани на топката.

Досега на практика са се използвали само плоски и сечени удари, докато с новото поколение ракети все по-широко навлизат тези с горно въртеливо движение и топспин, за да се стигне до форхенда на Надал, изпълняван с 4000 оборота на топката. Очевидно е, че форхендите и бекхендите, които Джокович и останалите топсъстезатели правят за „добро утро”, не биха били възможни с дървените ракети. Редно е все пак да се отбележи, че на тестове, проведени през 90-те години, Пийт Сампрас бие сервиси с дървени ракети, като резултатът е почти същият, както със стандартната му ракета.

Две други събития обаче оказаха много силно влияние върху революцията на играта. На първо място струва ми се, че това е изключително тясното професионализиране и специализиране в тениса. Дълги години този спорт, както и останалите, е бил основан най-вече на аматьорски начала. Този процес започва с т. нар. Оупън ера (1968 г.) – даване право на професионалистите да се надпреварват наравно с аматьорите, като последните практически отпадат от уравнението. Значителното увеличение на наградните фондове и превръщането на тениса в може би най-елитният индивидуален спорт, привличат все повече желаещи да се докажат.

В миналото решаващите качества са били талантът и усетът на тенисистите. Днес талантът сам по себе си не струва нищо. Успехите се постигат със задълбочени и упорити тренировки, в които са впрегнати най-добрите специалисти от различни области, както и последните постижения в науката за спорта. Заради невероятното изравняване на силите се отделя страхотно внимание на най-малкия детайл, който може да донесе някакво предимство.

Така например по времето на Род Лейвър, Рой Емерсън и останалите австралийски легенди, почти не се е отделяло внимание на физическата подготовка, а самият Джон Макенроу не веднъж е споделял, че изобщо не му се е занимавало с тренировки.

Водещите играчи днес, почти без изключение, разполагат с персонален фитнес треньор, нещо повече, някои дори работят с психолози, които им помагат да се справят с напрежението.

Друг много важен фактор за еволюцията е промяната в геополитическата обстановка в света в края на 80-те години. До края на XX век, с малки изключения, монопол върху този спорт са имали две държави – САЩ и Австралия. В наши дни положението е съвсем различно, старите сили са в отстъпление, за сметка на тенисистите от държави, които преди никой не е свързвал с някакви особени постижения. Наблюдаваме първокласни играчи от Източна Европа, Азия, Африка и Южна Америка.

Повишаването на стандарта на живот и разрастването на средната класа превърна една държава като Испания в суперсила. Този процес стана възможен след падането на Желязната завеса и възможността за свободно движение на хора и информация. Сега всеки, който има желание и възможности, отива да се подготвя в тенис академия, където и било на планетата, и да черпи от опита на най-изявените специалисти.

Пътуването във времето все още не е възможно, но все пак мнозина се питат как би изглеждал мач между величия от различни епохи. Кой ще спечели, ако играят Федерер и Сампрас от най-добрите си дни, или дали Агаси би имал шанс срещу Джокович? Няма съмнение, че съвременните тенисисти са по-съвършени, но тези сравнения според мен са неуместни и ненужни. Ето ви следния пример: през 1903 г. братята Райт осъществяват първия контролиран полет с летателен апарат и преодоляват гравитацията само за 15-ина секунди. Днешните самолети летят по-бързо от скоростта на звука и могат да пропътуват половината земно кълбо. Но същото така е вярно, че изобщо не биха съществували, ако го нямаше примитивното творение на братята Райт. Интересно, нали?

Въпросът е има ли накъде още да се развива тенисът? Докъде ще продължи този процес? Някои смятат, че няма какво повече да се измисли или подобри, че е достигнат предел. Ала според мен прогрес ще има и след известно време ще видим ново поколение супер играчи, по-съвършени от Федерер и Надал, по-силни от Джокович. Не забравяйте, че в еволюцията знак „минус” е невъзможен.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg