Федерер: Волята ми за победа ме задържа на върха (+видео)

Спокойствие и смирение, в комплект с лъчезарна усмивка, червена риза "Nike", чифт избледнели дънки и износени маратонки "Converse". Единствената "ценна" дреха по всичко изглежда е едно тъмно синьо яке с инициали "RF". Описанието на външния вид на Роджър Федерер излгежда задължително, имайки предвид неговата популярна скромност и човечност.

"Здравейте, аз съм Роджър Федерер...", каза швейцарският гений, протегяйки ръка към репортера, на когото ще даде интервю след секунди. Журналистът обаче бе видимо онемял и до началото на интервюто така и не успя да върже цяло изречение.

 - Роджър, как се чувстваш?
 - По-добре в сравнение с отпреди няколко дни. Разболях се и бях принуден да отида в болница. Чувствам се по-добре сега, но инфекцията на белия дроб ще ме задържи извън корта още две седмици. Това ми казаха лекарите. За съжаление няма да мога да играя тук. Разочарован съм. Подготвях се за този турнир и до вторник тренирах пълноценно. От следващия ден обаче просто не можех да се отлепя от леглото.
 

- От гледна точна на турнира това е ужасна новина, защото отпадна рано в последните две години...
- Именно. Наистина през последните два сезона не се представях добре тук. Преди това имах 5 финала и 4 титли в Дубай. Понякога просто нямаш късмет на дадени турнири. Подобна история се получи в миналото и с турнира в родния ми Базел. Две години не можех да взема участие там поради различни травми, а след това спечелих надпревата.

- Добре, нека разгледаме следния аргумент: през цялата година пътувате по различни точки на света за различни турнири. Когато вече си на 28-29 изглежда, сякаш си един от най-възрастните в тозис порт. Приемаш ли това скептично?
 - Все още нямам 29 години, слава Богу! На 28 съм. Ако погледните Топ 10, на тази възраст сме само аз, Родик и Гонсалес...ние сме най-старите сред лидерите. Следващата генерация са на по 21-22-23 години. Горд съм, че съм един от най-опитните в играта. Щастлив съм, че вече толкова години съм част от световния елит. Надявам се да помогна още за развитието на тениса и когато напусна този спорт да съм възможно по-добър.

 - Ще се съгласиш, че битката за първото място става все по-жестока. Изправен сте пред собствените си очаквания и тези на целия свят. На всичкото отгоре през цялото време младите се опитват да те стигнат. Не се ли объкваш от време на време?
 - Това е нормално. Всички млади тенисисти искат да спечелят титли от Големия шлем и да бъдат номер 1. Тази задача обаче никак не е лесна. Очакванията около тях започват да стават все по-големи, а и трябва да се мерят с всички други. Когато постигнат нещо значимо, като мен, или подобрят моите постижения, тогава вече стават специални.

СверАз лично това означава много. За да постигнеш сериозни резултати трябва да положиш здрави усилия. Бил съм номер 1 в продължение на 270 седмици, че и повече. През цялото това време съм се изправял пред най-различни предизвикателства, срещу тенисити от моето и друго поколение, като Андре Агас и Пийт Сампрас примерно. Определено мога да кажа, че послендите 7 години в моя живот бяха много интересни.

- Твоята игра е била обект на обстоен анализ от много време насам. Различни експерти са гледали всеки твой удар и движение на корта, преди да се обединят в твърдението, че си безупречен. Ако ти се наложи сам да разгледате играта си, кое е нещото, което те задържа на върха през години?
 - Мисля, че това е волята ми за победа. Но по-важното е силната ми любов към играта и към тази професия. Знам, че няма вечно да играя, затова искам да се осъвършествам постоянно. Дори и когато играя най-добрия си тенис, търси нови и нови познания. Така знам, че няма нещо, което да не съм постигнал на корта и когато се затруднявам в даден мач, мога да опитам всякакъв удар, който няма да правя за първи път.

Ако трябва да задълбоча анализа мисля, че най-силното ми оръжие е движението ми на корта и работата с краката. Заради това се запазих от сериозни контузии толкова дълго време. Разбира се, че в един момент умората си казва думата. Умора от всичко - спонсори, организатори на турнири, медии, напрежение, очаквания и дълги пътувания. Трудно е всичко това да се балансира, още повече сега, когато имам две деца. Сега съм най-щастливият човек на света. Знам, че няма да ми бъде лесно, защото младите напират да ме изместят.