Хубавото лице на спорта

Спортът е само една игра.

Спортът е социален отдушник и дори война в мирно време.

И двете крайни твърдения са верни, въпросът е откъде се гледа на все по-популярната обществена дейност - като на масово и полезно занимание за здраве или като на състезание. Може ли обаче да е само игра професионалният спорт, в който се инвестират (и печелят) страшно много пари? И единствено война ли е този социален феномен, който така често създава и концентрира в един миг толкова много положителни (и отрицателни) емоции?

Без да се теоретизира е абсолютно ясно - Цветана Пиронкова и Григор Димитров са едно от най-хубавите лица на спорта. За нас, българите, дори и най-хубавото лице.

Младите тенисисти го показаха в целия му блясък пред очите на целия свят. И на другия край на света. Играха като перфектни професионалисти, печелеха като големи българи, държаха се на корта като европейци. Като граждани на света. И слушаха настръхнали “Мила родино” с насълзени очи.

Бяха най-готиният тандем в Пърт. И стоплиха сърцата на цяла България. С изявите си, с победите си, със светлината си, с доброто си настроение, с цялостното си излъчване. Зарадваха сънародниците си, много от които в родината перманентно страдат от ниско самочувствие.

Доведоха до лудост нашенците в Пърт, които гордо развяваха трибагреника. Оцветяваха с удоволствие лицата си в бяло, зелено и червено. И деряха гърла с мощното “Българи, юнаци".

Посланието на Цвети и Григор от корта към спортната част на планетата бе еднозначно - и сме най-красиви, и сме най-добри. Може да сме от малка България, която трудно се открива и на световната карта, и на картата на тениса. Но от това не следва, че няма да се опитаме и да победим голямата Америка. Но няма да отговаряме на нахалното държание, което демонстрира изгасналата точно този ден звезда, която иначе е сред най-ярките на корта напоследък.

За случайния, неинформиран и непредубеден зрител Цвети и Григор бяха жива реклама не само на тениса, на джентълменството и спортсменството, но и на спорта като цяло. Без абсолютно никакво значение къде са родени.

Но за нас фактът, че позитивната енергия блика от двама българи, е особено важен. Защото това, че го правят двама млади хора, постигнали вече толкова много само със със собствения си труд и талант, придава по-особен, а и по-важен, нюанс на изявите им на корта.

Превръща вдъхновяващите им победи в нещо по-значимо, което прекрачва иначе много широките рамки на спорта. Или по-точно - праща го на нова орбита. Там, където властва доброто настроение. И няма запалянковски изстъпления.

Е, как да не кажеш на детето си в такъв момент - виж какво правят това момиче и това момче. Те вече са пораснали българи, но не затова са големи. Големи във всяко отношение.

Нека им се радваме, нека ги подкрепяме, нека ги даваме за пример. От това ще спечели не само спортът.

Николай Кръстев, "Труд"