149 години по-късно: Едноръкият бекхенд изчезна от схемата на US Open

Пътят на Бен Шелтън до четвъртфиналите на US Open нанесе удар по традиционалистите в тениса в неделя. Победата му над Стефанос Циципас остави схемата при мъжете без нито един тенисист с едноръчен бекхенд и сложи край на 149-годишна серия в турнирите от Големия шлем.

Елегантният удар постепенно отстъпи място на двуръчния бекхенд в модерния тенис, основан на мощта, а поне един негов представител достигаше до полуфиналите на турнир от Големия шлем всяка година от Уимбълдън през 1877 година насам. Тази серия приключи в Ню Йорк.

Роджър Федерер и Стан Вавринка бяха най-ярките съвременни представители на едноръчния бекхенд, но те следваха традиция, включваща Джон Макенроу и Иван Лендъл през 80-те години, както и Пийт Сампрас, Стефан Едберг и Густаво Куертен през 90-те.

Шелтън отстрани и Денис Шаповалов, друг левичар, използващ едноръчен бекхенд, в третия кръг, преди да елиминира Циципас на осминафиналите.

„Погледнах, през 50-те години мисля, че 97% или 98% от играчите играеха с едноръчен бекхенд“, заяви Циципас след загубата си с 2:6, 3:6, 4:6.

„Сега са буквално 2% или 3%. Това е толкова традиционен, класически удар, че е жалко да загубим такъв удар. Има ли нещо, което можете да направите по въпроса? Предполагам, че да. Краят на света ли е, ако никой не играе с едноръчен бекхенд? Не. Тенисът продължава по начина, по който е.“

Циципас заяви, че отстъплението на едноръчния бекхенд е отражение на стесняването на стиловете в съвременния тенис.

„Тенисът се играеше с толкова много различни вариации на стила, а тази вариативност се стесни до един конкретен стил в наши дни, в който всички играят по един и същи начин. Кортовете станаха по-бавни“, добави той.

„Не виждате много личности на корта... едно време имахме играчи, които излизаха на мрежата след сервис. Имахме такива, които играеха по различен начин – контраатакуващи, защитници.
„Сега всичко се стесни до един стил на игра. Това, което правеше тениса толкова интересен, беше, че имаше играчи, които играеха по един специфичен начин, а други – по друг. Същото е и с едноръчния бекхенд.“