Армията не бе само футбол

На стадиона на ЦСКА, който през годините имаше различни имена, но за всички ще остане „Армията“, със сигурност е имало много велики футболни битки, които в последните дни бяха подробно описани от медиите. Но някак си настрани остана фактът, че този спортен комплекс бе домакин на спортния клуб на ЦСКА.
 
Тук през годините бяхме свидетели на стотици други запомнящи се моменти и мачове по баскетбол, тенис, волейбол. По незнайна за мен причина никой от останалите клубове не излезе по медиите да каже: „Армията“ не бе само футбол!“. За баскетбола писах преди няколко дни и поне аз не съм изненадан от мълчанието, но за другите клубове не разбирам.

Наистина в първите години на така наречената демокрация по типично българска злоба и завист бяха направени опити от министрите на отбраната в лицето на Александър Сталийски и Димитър Луджев, на вицепремиера Евгений Бакърджиев къде успешно, къде не да бъде унищожен клуб ЦСКА. И днес малцина знаят къде тренират наследниците например на шампионите в леката атлетика Николина Щерева, Христо Марков и много други, които започнаха своя път към титлите си на „Армията“.
 
Тук бяха първите стъпки в тениса на сестри Малееви, на Милен Велев и други. На „червените“ волейболни кортове, които се намираха вляво, като влезеш на стадиона и на мястото на сегашния фен магазин са изиграни много мачове и са проведени стотици тренировки. Тук за пръв път видях с екипа на русенския Дунав настоящия президент на федерацията ни Любо Ганев.

На „Армията“ бяха и канцелариите на всички спортни клубове. В дните на получаване на заплати, ако дойдеше журналист, щеше да си направи интервюта за месеци напред само с олимпийски, световни и европейски медалисти - Весела Лечева, Наско Комшев, Здравка Йорданова, Светла Оцетова, Петър Лесов, Асен Златев, споменатите по-горе Николина Щерева и Христо Марков, Иван Лебанов, Таня Богомилова, Валентин Йорданов, Мария Гроздева и стотици други.

Тъжно и болно е като се гледа в последните години до какво състояние бе докаран комплекса, за което вина имаме всички ние. И може би логичното се случи! Чакаме новия стадион!

Довиждане, „Армия“ и до скоро! Ще чакам с нетърпение да те видя отново по-светъл, по-модерен, по-чист. Ти обаче завинаги оставаш в сърцето ми – там, където е мястото на родния дом.