Ранглиста

Скъпи приятели, всеки от нас е имал в живота си не малко различни раздели. Раздяла с любим човек. Раздяла с приятел. Раздяла с любим град или любим дом. Дори раздяла с родината.Преживял съм много такива раздели – болезнени и тъжни. Наскоро се разделих с една дълго любима – цели 40 години – приятелка. Моята тенис ракета. Какво ли не съм преживял с нея. Нека се похваля – дори съм бил републикански шампион за ветерани. Дори съм ходил на турнири в чужбина. Играл съм по три часа на корта без почивка. Тя дълго стоя на тавана в Бургас, обидена и изоставена, след като се оказа, че вече не мога и не бива да тичам.Сега е в сигурни ръце. И това ме утешава.

РАНГЛИСТА

Моята тенис ракета...Ето я... Още във сака...
Вече трета година вярно във него ме чака...
Да я извадя не смеех... Мислех, че ще се разплача...
Уж съм й собственик... Всъщност нищо за нея не знача.
Ципът заяде... Два часа се борих да го отворя.
И за какво... Просто исках със нея да си поговоря...
И да й кажа, че никак, никак не съм я забравил...
И като стара любовница временно съм я оставил.
Мойта ракета „Уилсън“... С нея... Толкова мачове...
Форхенди... Бекхенди... Сервиси... Асове... Слайзери... Смачове...
Ето сега се е кротнала... Милата... Чака покорно...
Ех, дали някога, никога ще я размахам повторно.
Взех я в ръката си... Стиснах я... Тя си мълчи и не пита...
Тук... Във кордажа й кръгъл моята младост е скрита.
Не само... В нея беснееше дълго и  моята старост.
Дива... На пук на смъртта... Моя светла  надежда и  ярост...
Може би  просто е чакала внукът ми днес да порасне.
Давам я... Нека я вземе...  Може би тя ще му  пасне...
Моята тенис  ракета...  Амбициозна  и чиста
време е пак да се върне чрез него в онази ранглиста.

Автор: Недялко Йорданов
Снимка: Личен архив, Недялко Йорданов