Триумф на волята и спортсменството

ТРИУМФ НА ВОЛЯТА И СПОРТСМЕНСТВОТО

Така най-кратко бих определил финала в Синсинати /САЩ/ между Новак Джокович и Карлос Алкарас. Ако изобщо би могло да се опише с думи тази епична драма, изтъкана от превратности, изцеждане на силите до последната капка, неизвестност до последната секунда на титаничния двубой! Наистина „влакче на ужасите”, както характеризира мача самият Ноле при церемонията по закриването на този АТП Мастърс 1000 турнир.

Нарочно изчаках 2-3 дни, за да поутихнат малко емоциите на феновете на тениса, да се поуталожат малко страстите и да погледнем по-трезво на тази нечовешка битка.   Триумф на волята, проявена и от двамата. Не само от победителя, защото името Джокович отдавна вече е синоним на желязна воля, на невероятна психическа устойчивост. С пълна сила това вече важи и  за едва 20-годишния Карлос Алкарас, защото везните на победата можеха напълно заслужено да се наклонят във всеки един момент и към него.Та Карлито отрази цели 4 мачбола в полза на Ноле, при това с такива мощни  и рисковани удари, като че ли срещата е в първите си геймове и може спокойно да се експериментира. На всичко отгоре свръхталантливият испанец, широко усмихнат, се радваше като дете на  своите  невероятни отигравания. Помните ли тези три феноменални „минаващи” удари по правата, когато Алкарас, изтласкан от Новак в самия край на корта, с широк шпагат изстрелваше бекхенд /обратен удар/ с две ръце, профучаващ по правата покрай смаяния сърбин на мрежата. При това в най-решаващите моменти на мача! Но големият спортсмен Ноле веднага аплодираше своя съперник за безграничния му талант. Ами забелязахте ли, как Ноле „разтягяше” Карлито по цялата ширина на корта и младокът едва връщайки далеч зад основната линия удар на сърбина с шпагат и дори падане на корта, се изправяше като гумено човече и политаше за къса топка в противоположния край на корта, за да я завърши?! Невероятно! 

И все пак, супергероят в този най-дълъг финал в цялата история /от 1899 г./ на турнира в Синсинати, се казва НОВАК ДЖОКОВИЧ! Да получиш топлинен удар още в първия сет /при 4-2 за Ноле и 15:15/ при температура на въздуха 35-36 градуса, а на напечения до „червено” синкаво-зеленикав твърд корт сигурно около 50-те ! Да си със 16 години по-възрастен от енергийното кълбо Алкарас! Да бъдеш на границата на пълния срив, когато всеки друг тенисист или би се отказал или от уважение най-вече към публиката би само доиграл протоколно мача! Да, но на корта беше ЕДИНСТВЕНИЯТ И НЕПОВТОРИМ БОРЕЦ Новак Джокович.

И така, с един сет пасив и 2-4 гейма във втория, Ноле „възкръсна” като птицата Феникс и даде титанична битка, обръщайки мача. Виждаше се колко е уморен физически, накрая беше и …на края на силите си. Това доведе и до недостатъчна концентрация в решителни моменти – нещо, нетипично за него. Та кога той е правил три двойни грешки на сервис  в един гейм /той дори в цял мач не прави обикновено по толкова/, при това в решителен за крайната победа гейм – 5-4 игри и сервис на Джокович в третия сет. Стигна се до 6-5 за Карлос…И тук всеки друг би рухнал психически. Но не и Новак! Той преодоля и тази криза. За да пести малкото си останали силички, започна да играе сервис- мрежа. По-рисковано, но и много по-щадящо силите, отколкото дългите „дуели” от основната линия. Впрочем към същия прийом прибягна и Алкарас. Ноле се добра до тай-брейка, в който най-сетне триумфира със 7-4 точки и грабна титлата след 3 часа и 40 минути /?!/. 

Победителят нямаше вече сили и да се усмихне, разкъса фланелката си и се свлече на пейката. Победеният избухна в плач. Това бяха сълзи на човек, на суперталант, дал също всичко от себе си, но Фортуна се усмихна този път на другия. В ложата на Алкарас сълзите си бършеше и неговият по-голям брат.

Спортсменството триумфира и на церемонията по награждаването. Показателни са няколко разменени реплики от тях: НОЛЕ : „Никога не се предавай ! КАРЛОС: „Ние, испанците никога не се предаваме!” НОЛЕ :”Това вече съм го чувал. Не само, че съм го чувал, но и съм го пре/из/живявал”. /б.а.-имайки предвид съперничеството си най- вече с Рафа Надал/. „Балканският скандинавец”  отново показа, че има не само несломим дух, но и завидно чувство за хумор. Така превърна сълзите на младока в широка усмивка.Вече напълно сериозно прозвуча и заслуженото признание от Новак към Карлос: „Ти постигна само за две години това, към което ние / б.а.- ставаше дума очевидно за Федерер, Надал, Мъри, самия Джокович и др. от елита/ с години се стремяхме!”

Когато още в първата си публикация /от 2.04. 2023 г. след турнира в Индиън Уелс/, озаглавена „Един нечовешки талант – Карлос Алкарас”, аз изразих възхищението си, че един 19-годишен /тогава/ младеж владее до съвършенство целия арсенал от удари в тениса, притежава завидна психическа устойчивост и тактическа зрялост и умее във всеки момент да променя маниера и ритъма си на игра, имаше и някои сънародници, които побързаха да опонират. Може би било „моментен проблясък”, „метеор, който скоро ще падне”, невероятната му енергия се дължала вероятно на „стимулиращи вещества” и др. Е, сега чухте и мнението на самия Новак Джокович. И него ли ще оспорите?На Карлос Алкарас несъмнено принадлежи бъдещето и то ще бъде блестящо! Засега обаче той има срещу себе си един титан на духа, еманация на желязната психика. Затова поне до края на тази, а защо не и през идната година, „черешката на тортата” в любимия ни спорт ще бъдат сблъсъците между двамата. Очакваме с нетърпение евентуална среща между тях и на US Open. А тези от вас, драги приятели на тениса, които поради среднощния час или друга причина  не са гледали финала в Синсинати, горещо препоръчвам да го видят на запис. Такава тенис драма, такъв висококаратен тенис аз поне не бях гледал от години!

Автор: Борислав КОСТУРКОВ