Откровено с Надал – за контузиите, мислите за отказване и бащинството

Рафаел Надал имаше изключително емоционална година в професионален и личен план. В началото на сезона испанецът спечели две титли от Големия шлем – Australian Open и „Ролан Гарос“, като по този начин притежава рекордните 22 мейджър трофея. 

В навечерието на новия сезон остава актуален въпросът дали Рафа ще добави титли от Шлема към богатата си  витрина, bet365 бонус код дава допълнителни опции за размисъл във виртуалното пространство. 

През втората половина на сезона Надал почти не игра заради различни контузии, но за сметка на това изпита огромно щастие в личен план, ставайки баща за първи път. Рафа даде обширно интервю за най-тиражирания испански ежедневник „Марка“, в което споделя за изживените емоции в последните 12 месеца. 

„Раждането на сина ми беше драстична промяна, но трябва да се организирам, за да водя професионалния си живот по най-добрия възможен начин. Щастлив съм, наслаждавам се на нов етап в живота ми. Винаги съм мислим, че това ще се случи, когато се откажа от тениса. За щастие обаче кариерата ми продължи повече, отколкото съм си мислел. Така че трябва да съчетавам двете неща и да бъда възможно най-добър на корта все още“, каза Надал.

„Първата половина на 2022 беше много емоционална за мен. Преди това минах през 5 много трудни месеца и кракът ми не беше добре. На демонстративния турнир в Абу Даби се заразих с коронавирус и трябваше да съм изолиран десет дни. Не знаех дали въобще трябва да ходя в Австралия, само два дни след като се бях възстановил. Започнах да играя добре, но не можех да си представя всичко това, което ще се случи в Мелбърн и след това. В Австралия срещу Медведев бе и един от най-емоционалните финали, които съм играл. До Индиън Уелс не бях загубил нито един мач - 20 поредни победи. На полуфинала с Алкарас счупих ребро. В съблекалнята почти не можех да дишам, но реших да играя финала с Тейлър Фриц, защото си мислех, че е мускулен спазъм. Ако знаех, че съм счупил ребро, нямаше да играя. От този момент сезонът стана много сложен“, сподели Надал.

„Спечелих неочаквано „Ролан Гарос“, защото седмица преди това бях на един крак в Рим. Истината е, че ако лекарите не бяха намерили начин да приспят нерва ми на крака, за да спре болката, нямаше начин да спечеля. Отидох с лоша подготовка, но в деня на четвъртфиналите, когато трябваше да направя голям мач срещу Джокович, го направих. Трябва да съм честен и да призная, че на полуфинала със Зверев можеше да се случи всичко, но горкият си счупи глезена“.

„След „Ролан Гарос“ бях щастлив, но знаех, че няма как да продължа с тези хронични болки в крака. Новото лечение обаче даде резултат и от втората ми титла през 2010 не бях играл толкова добре на Уимбълдън. Там обаче скъсах коремен мускул и от този момент сезонът се превърна в кошмар. Седмица преди Откритото първенство на САЩ отново скъсах мускул, не можех вече да преброя контузиите си. След това трябваше отново да се възстановявам, роди се синът ми и не успях да се подготвя добре за финала на сезона“, каза той.

„Контузията на крака ми е нелечима и когато нервът започне да ме боли, трябва да прибягвам до инжекции. Трябва да благодаря на личния ми анестезиолог Марио в Барселона и на доктор Анхел Руис-Которо, които ме свързаха с Давид Абехон, който промени изключително кариерата ми, която вече е на второ място, и личния ми живот. Играех тенис с много антивъзпалителни, но бях като с един крак. Обмислях да спра с тениса, защото загубих жизненост и бях тъжен почти всеки ден“, разкрива Рафа.

„В един идеален свят ще ми хареса да играя още веднъж за Купа „Дейвис“, за да се сбогувам с най-важния отборен турнир в нашия спорт, но в реалния свят това зависи от много други фактори и ще видим какво ще стане“, добави испанецът.

„Оттеглянето на Роджър беше тъжен и много емоционален ден едновременно. Мисля, че той е една от големите икони на спорта като цяло. Беше трудно, защото той не е само съперник и приятел, но и човек, който обича тениса. Това са хора, с които съм израснал, така че сте почти като семейство. Моето оттeгляне не съм го подготвил, не мога да предвидя бъдещето, а и нещата се променят много бързо, нали? В този момент съм по-близо до края от миналата година или преди две, без никакво съмнение. Но в крайна сметка, това е нещо, което ще стане, когато трябва“.