Вълноломът Мико не успя да спре накрая мексиканската вълна



08-03-2021 10:23 | Tennis24.bg

България загуби от Мексико с 1-3. Димитър Кузманов даде обаче урок по мъжество и патриотизъм. Несправедливи критики срещу треньорския щаб

Един мач от срещата България – Мексико в Световна група ІІ на Купа „Дейвис” няма НИКОГА да бъде забравен. Гледал съм „на живо” десетки мачове (а и на редица от тях съм съдийствал) на България в тази най-голяма отборна проява в света на тениса още от първото ни домакинство през далечната 1967 г. срещу Португалия.

По драматизъм играта на Димитър Кузманов (Мико) срещу първата мексиканска ракета Херардо Лопес Виясеньор може да се сравни според мен само с борбата и победата (с 3-2 сета) на незабравимия Любен Генов през 1973 г. над тенисиста № 1 на Белгия Патрик Хомберген, донесла ни и крайния успех с 3-2.

Да, Мико накрая отстъпи с 1-2 сета. Да, България загуби от Мексико с 1-3 и с това вратата й към Световна група І се затвори. Да, но по героизъм 27-годишният пловдивчанин дори надмина деветкратния ни шампион Генов. Защото само броени часове преди първия си мач в петък срещу втория мексиканец Луис Патиньо, Димитър узна за внезапната смърт на своя обичан баща, инж. Савко Кузманов. След такъв шок малцина биха помислили за тенис, камо ли да излязат на състезателния корт. Но не и Мико! Като истински българин и професионалист, той не само игра в откриващия срещата двубой, но и максимално концентриран, разгроми Патиньо 6-1, 6-1 за 47 (!) минути, за по-малко от времетраенето на един урок по тенис. Така България поведе психологически с 1-0 на Мексико.

А колко огромно бе психологическото бреме върху Мико в съботния му мач. При резултат вече 2-1 за Мексико, когато само победа над високия и мощен Виясеньор, вече надиграл младата ни надежда Адриан Андреев, би могла да върне България обратно в играта. Замисляме ли се какво значи подобен товар върху плещите на един млад човек, чиито мисли несъмнено са ангажирани с нелепата кончина на неговия баща?

Мико обаче надмина себе си на корта. Той отразяваше успешно всички „приливи” на мексиканската „вълна” – мощните и сигурни сервиси (без нито една двойна грешка на Виясеньор, той направи впрочем една при това в тайбрейка на третия сет, но съдията на стола не я отсъди), силните му и дълбоки форхенди. Мико стигаше дори безнадеждни топки и успешно ги завършваше. Пловдивчанинът много умно сменяше ритъма на игра, накъсваше темпото на много мощния, но праволинеен, мексиканец, мъчеше с умни късни топки дългокракия, но с по-бавен старт Херардо Лопес, приспиваше неговото внимание с дълбоки  подсечени  „слайс бекхенди”, изнервяше го и го караше да греши. Нещо повече, Кузманов бе по-разнообразният тенисист, с по-честа и по-ефикасна игра на мрежата. Борбата беше уникална, драмата неописуема. Мико бе като як бетонен вълнолом срещу връхлитащата мексиканска вълна. Малобройната (поради епидемиологичната обстановка) публика, сред която също майката и вуйчото на Мико –Дора Здр. Рангелова и Стефан Рангелов, приятелката му Християна Тодорова, едно от „златните момичета” на родната художествена гимна-стика и други в залата  непрестанно го ободряваха с възгласи:„Борец!”, „Умен!”,„Герой!”.

Накрая Димитър Кузманов отстъпи в третия и решителен сет в „тайбрейка” с 5-7 точки след три часа и 37 минути(!) игра. Всеки играещ или поне дълго време гледащ тенис знае обаче добре, че „тайбрейкът” не е логично продължение на един мач, че той до много голяма степен е въпрос на шанс. Такава загуба определено не горчи!

Колко тенисисти, колко спортисти изобщо биха се борили така след внезапна смърт на свой родител! Да, но Мико е четвърто поколение, кръвно свързано с тениса. Прадядо му е бай Начо, известен на всеки стар пловдивчанин –любител на спорта, дългогодишен домакин на стария стадион на „Локомотив” и истински „Странджа” за първите пловдивски тенисисти.  Дядо му е просто роденият за треньор Здравко Рангелов, който заедно с брат си Рангел (Реньо) създадоха непобедимата при младите през 60-те и 70-те години пловдивска школа. Майка му Дора Здр. Рангелова е трикратна (1985- 1987) шампионка при жените и дългогодишен капитан на дамския ни отбор за „Фед къп” (сега „Били Джийн Кинг къп”), а вуйчо му е Стефан Рангелов, също водещ треньор в „Локомотив” (Пловдив). При такава „закваска” Мико е просто обречен да даде всичко за отбора, когато защитава цветовете на България. Това, което той стори обаче в съботната вечер е нещо ала „Картаген надмина, Спарта засрами...”, както пише народният поет.

България загуби от Мексико с 1-3! Беше безсмислено вече да се играе последният мач поединично. И нямаше да бъдем българи, ако отново не се надигнеше вой „Разпни го!” най-вече за треньорския щаб. По традиция във форумите и в някои медии веднага се поискаха оставките на капитана на отбора Теодор Бачев и неговия помощник Валентин Димов. Погрешно били определили нашата двойка срещу Мексико - Александър Лазаров и Габриел Донев, защо не били Алекс и неговия адаш Донски, с когото са шампиони през 2020 г., Теди Бачев бил водел неправилно мача на Мико срещу Виясеньор, Теди и Вальо били недостатъчно компетентни и т.н. Чакайте, бре хора! Още в петък вечер се знаеше, че изборът на нашия тандем ще зависи най-вече от предпочитанието на Алекс Лазаров за свой партньор. Да, с Донски той стана първенец през 2020 г., но през 2019 г. бе първи именно с Габриел Донев. Освен това Габи има още няколко държавни титли на „каре” и с други партньори, напр. с Алекс Мартински и Пламен Милушев. Знаем ли ние и каква е моментната форма на Донски за подобен отговорен мач? Каквато и двойка да бяхме „извадили” на корта, щеше да има малки шансове срещу отличния синхрон на дуото на „ацтеките” Мигел Рейес – Варейа и Ханс Хах (съответно № 104 и 133 в световната ранглиста на тандемите). Теди Бачев не водел правилно двубоя на Мико срещу мощния мексиканец... Знаете ли, критикари, какво точно му е говорил капитанът, докато на всяка смяна грижовно масажираше нозете на Мико, за да може той да издържи на неистовия маратон върху твърдата настилка на зала „София”? Дали и той не е подшушвал на пловдивския герой поне част от разнообразната му тактика ? Бачев и Димов не били достатъчно компетентни... Знаете ли, критикари, че двукратният ни първенец на двойки Теди Бачев има много съществен треньорски принос (редом с този на майката змс Мария Чакърова) за Любомира Бачева да стане на два пъти европейска шампионка за девойки  (до 14 и до 16 г.) и № 68 в ранглистата на WTA? Знаете ли, че Валентин Димов е държавен първенец през 2011 г. и два пъти преди това в зала? Знаете ли, че на нови правителства се дава кредит от 100 дни без критика, а тези треньори са на кормилото на отбора ни кажи-речи от 10-ина дни? Почакайте поне малко!     

Друг въпрос е, че от години насам ахилесова пета в нашия отбор е двойката. За целта трябва да се оформят и сработят поне две двойки. За тях трябва да се осигури участие с помощта и на БФ тенис в редица международни турнири за двойки. Така постепенно ще станат конкурентноспособни и България ще се представя доста по-добре в отборни състезания.

Като за толкова важна среща от световното отборно първенство по тенис тимът на България може би трябваше да получи на място по-сериозна морална подкрепа и от ръководството на БФТ. От 19 членове на нейния Управителен съвет в зала „София” бяха само инж. Владимир Димитров в петък, Мариана Ненова в събота и Весела Донева и в двата дни, но тя имаше и служебен ангажимент към съдийството. Иначе организацията на срещата от наша страна бе безупречна. Дразнещо впечатление обаче направи шумът – непрестанната глъч и по-силна музика от ресторанта в залата, които допълнително напрягаха Кузманов и Виясеньор в драматичния им двубой.

Автор: Борислав КОСТУРКОВ, специално за Tennis24.bg

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини