183 години от рождението на Васил Левски, ТВОЙ ЕДИН СИН, БЪЛГАРИЙО!

- Прадядото на известния тенисист Мирослав Тодоров (Бате Мире), поп Тодор Комитата е опял тайно и погребал Апостола. С поп Тодор е свързан и софийският празник «Ден на стрижебрадието». Успехите в тениса на М. Тодоров са не един и  два

ВАСИЛ ЛЕВСКИ!  Какво повече би могло да се напише за него ? Какви по-силни думи да изречем за Апостола и неговото дело? Та той е ЕДИНСТВЕН! Той е «твой един син, Българийо» (Христо Ботев). А великият поет добре познава «нечутия характер» на «приятеля ми Левски», с когото живеят известно време заедно в студ и мраз в изоставена мелница в покрайнините на Браила. По-силно би било само обожествяването на Дякона, срещу което скромният карловец би възразил най-категорично. Макар че го заслужава напълно!

Преди две седмици научих обаче много малко познати факти около обесването на Васил Левски.  Евгения Тодорова, дъщеря на известния в миналото български тенисист Мирослав Тодоров, на обичания от всички приятели на нашия спорт и като много колоритна личност Бате Мире,  ми изпрати ценни исторически снимки и данни. Проверих фактите от три исторически източника и те бяха потвърдени напълно. Оказва се, че прадядото на Мирослав Тодоров, известният софийски свещеник поп Тодор Георгиев (Комитата) е човекът, който сваля Апостола от бесилото в онзи мрачен февруарски ден на 1873 г., опява го тайно и го погребва. Роден през 1806 г. в София, той е много уважаван и на голяма почит от софиянци.

Поп Тодор (на снимката горе) се прочува особено със своя сблъсък със Софийския митрополит Доротей, родом от Копривщица, но силно гърчеещ се и мразещ българите, известен и със своеволията си. Софиянци го посрещат «на нож», заключват всички църкви и гръцкият владика няма къде да служи. На Никулден, 7 декември 1861 г. Доротей примамва обаче с хитрост поп Тодор, залоства го в една от стаите на Митрополията и насила му отрязва брадата и косите, нахлузва му един фес и го напъжда навън.

«Стрижебрадието» на българския духовник е възприето като грубо безчинство и софиянци започват масови протести (очевидно имаме традиция в това отношение) . Голямо множество се събира в двора на новопостроената църква „Свети Крал” („Св. Неделя”) и оттам напада митрополията.  Демонстрацията бива  последвана и от първата софийска ....стачка. Еснафите и търговците  затварят веднага своите дюкяни  и заявяват на върховния представител на Високата порта в София Есад паша, че докато Доротей не бъде изгонен от София, няма да ги отворят. След по-малко от седмица от Стамбул идва по телеграфа нареждане Доротей да напусне града. Това става на 14 декември 1861 г. Оттогава гръцки владика вече не стъпва на шопска земя.

Всяка година до Освобождението ни през 1878 г. софиянци празнуват този ден като „Ден на стрижебрадието” или  фактически -  „Ден на народната непреклонност“. Типично софийският празник  се отбелязва често в столицата ни до 9.ІХ. 1944 г.

Внукът на героичния поп Тодор, опял и погребал въпреки рисковете Апостола, Асен Тодоров (род. 1880 г.) учи в Петербург в прочутата Генералщабна академия. Завършил и право, той става главен военен прокурор на Царство България. На снимката от 1912 г. Асен Тодоров  е със своята съпруга Анна Моравска, а на коленете му е едногодишното бебе Мирослав Тодоров – много добрият тенисист Бате Мире, когото познавах лично.

Роден през 1911 г., Мирослав Тодоров бързо напредва в тениса. Приет е в началото на 30-те години дори без съответните такси за член на Българския тенис клуб (БТК), сега там е ТК „Левски”, за да подсили клуба в голямото му съперничество с „АС-23” (негов приемник стана пък ЦСКА). Той се изявява ярко и дори печели някои клубни първенства и турнири. Трябва да подчертаем, че макар и малко на брой, тенис клубовете в България организират редовно през 30-те и началото на 40-те години както вътрешни, така и открити техни шампионати. Провеждат се в София, Варна, Бургас турнири (и с международно участие) за различни купи. На открито първенство на Варненския тенис клуб през 1937 г. Бате Мире побеждава близкия съратник на генерал Шарл дьо Гол и бъдещ френски министър-председател Жак Шабан –Делмас (1969-1972 г.) и завоюва първото място.  Впрочем Жак Шабан- Делмас е бил професионален тенисист и ръгбист, играе дори финал на двойки на  „Ролан Гарос”. Предполага се, че той или е работил в края на 30-те години във френското консулство във Варна или пък е летувал в града. Отново във Варна, през 1938 г. М. Тодоров грабва купата „Куюмджийски”, дарена от смятания за най-богат българин по това време Анжело Куюмджийски – магнат, голям играч на световните финансови борси, аферист, но и добър тенисист. На финала той надиграва държавния ни първенец за същата година Васил Младжов. Все пак най-успешна в състезателната кариера на Мирослав Тодоров е 1939-а., когато достига до финала поединично на държавното ни първенство, отстъпвайки там на четирикратния ни шампион Асен Цанков, но пък се окичва със златните медали на двойки в тандем с абсюлютния рекордьор по общия брой (29!) на спечелени  титли в българския тенис, Васил Младжов.

Друг връх на Бате Мире на корта е спечелването от него през 1938 г. на купата „Ромеро и Дусмет”, дарена за турнир поединично на Софийския тенис клуб (СТК) още през далечната 1919 г. от испанския пълномощен министър у нас Хосе Ромеро и Дусмет. Това е най-сериозното състезание за мъже (българи и чужденци), в което могат да участват както аматьори, така и т.нар. професионалисти – треньори, учители по тенис и платени спаринг-партньори. В ранглистата за 1938 г. М. Тодоров е класиран на ІV място, непосредствено след държавните ни първенци през различни години: В. Младжов, Ас. Цанков и Павел Андрев.

(Бащата и майката на Бате Мире)

Хвърлен след Девети септември 1944 г. незаслужено, без каквато да била вина в затвори и лагери, Мирослав Тодоров беше запазил своето достойнство и самочувствие, напук на житейските несгоди. Живееше в приземния етаж на родната къща на големия български треньор и познавач на тънкостите в тениса Владимир Романски на бул. „Цариградско шосе” № 29. Разполагаше с оскъдни финансови средства, но никога не се оплака. Беше винаги чисто, спретнато и дори елегантно облечен със сака „блейзъри” със спортни емблеми, риза, вратовръзка  или папионка и неизменно каскетче на главата. Играеше всеки ден тенис срещу дома си, на кортовете на БСФС (сега отново СТК)  с дълги бели панталони. Включваше се винаги в най-добрите карета на корт № 1. Често играеше равностойно със или срещу 30, дори 40 години по-млади от него партньори. Играл съм срещу него в горещи юлски дни в 12 часа по обяд, чудех се как издържа. Бате Мире беше нещо като „талисман” на кортовете, най-ярък носител на този неповторим приятелски дух и весела, „кодошлийска” атмосфера, царяща през 60-те, 70-те, 80-те години на кортовете на БСФС, контактуваше предимно с млади хора.

Когато почина внезапно през 1988 г., на 77-годишна възраст (на спортното си яке имаше избродирано дори числото 77), се оказа, че в районната ни ХІХ поликлиника (на ул. „Мизия”) нямат дори негов здравен картон. Просто никога не беше ходил на лекар?! Колко здрава е била „жилката” на софийския поп Тодор Комитата!!!

Борислав КОСТУРКОВ
Снимки – Архив на Евгения Тодорова