Приказната лондонска тенис есен на 2017 година



10-04-2020 11:10 | Tennis24.bg

Във време на изолация и всякакви онлайн предизвикателства, Българската асоциация на спортните журналисти отправи предизвикателство към своите членове да разкажат за незабравим момент от своята кариера. Приех предизвикателството.

За българския спорт краят на 2017 година донесе най-големия успех на тениса ни в световен мащаб. На 19 ноември в огромната зала „О2“ в Лондон Григор Димитров спечели титлата от заключителния турнир на осемте най-добри и стана един вид шампион на шампионите и се изкачи до третото място в ранглистата на АТР. Това е най-големият му трофей в кариерата и за момента последен. Успех, който може да се каже, че обедини нашите сънародници за първи път след американското лято на 1994-а.

Ще разкажа как успях да стана свидетел на този исторически момент. Още в средата на август изчислих, че няма начин Григор да не се класира за финалите и така да запише своя дебют. Реших, че не трябва по никакъв начин да пропусна това събитие. Ще излъжа, ако кажа, че очаквах да спечели титлата при конкуренцията на Роджър Федерер и Рафаел Надал, Александър Зверев, Доминик Тийм и т.н. Но вярвах, че ще видя първата българска победа на Мастърс, което си е събитие.

Задействах процедурата, като говорих с моите тогавашни работодатели в Tennis24.bg за командировка до Острова през ноември. Те се учудиха, че толкова отрано планирам нещата, бяха малко скептични, но все пак решиха да отделят някаква сума, която покри малка част от разходите за самолетни билети, хотел и дневни. Коментирахме и с колегата ми Станко Димов, че е хубаво за сайта да бъда на място на финалите.

Акредитирах се без проблеми и агитирах големия - не само на ръст, фотограф Любомир Асенов (LAP.bg) да отидем заедно на събитието в Лондон. Той прие с ентусиазъм и прегърна идеята. Същото направи и Емил Янчев (Sportal.bg) и започнахме да кроим планове за съвместно посещение на турнира.

Някъде в началото на септември вече беше узряла идеята за биография на Григор Димитров. Получих пълна подкрепа от главния редактор на „Сиела“ Захари Карабашлиев и заместника му Христо Блажев. Решихме, че турнирът в Лондон ще бъде чудесна поанта в книгата.

Няма да ви занимавам с техническите подробности, но в крайна сметка се добрахме до Великобритания.

Пресцентърът в зала „О2“ беше огромен и имаше всичко необходимо за нашего брата – работно място с надпис с името на журналиста и медията му (е, някои български имена бяха леко пообъркани, ама карай), добър интернет, гигиантски екрани, от които да следиш как се развива дадена среща, ако не си на трибуните и хубава зала за пресконференции.

Събрахме се рекорден брой хора от български медии за тенис събитие в чужбина. Някои от големите телевизии в страната проявиха недалновидност и неглижираха турнира, за което, предполагам, после съжаляваха.

Живяхме като едно голяма семейство, което си помагаше във всичко. Първият ден след пристигането ми в Лондон Димитров направи тренировка. Любомир Асенов трябваше да пристигне ден по-късно. Оказа се, че само аз имам полупрофесионален фотоапарат, с който направих някакви снимки от заниманието. Без да се замислям ги предоставих на колегите, нищо, че по дефиниция бяхме конкуренти.

Останалото е добре известно. Григор Димитров записа пет изключителни победи над Доминик Тийм, Давид Гофен, Пабло Кареньо Буста в група „Пийт Сампрас“, над Джак Сок на полуфинала и отново над Гофен в спора за титлата.

След всеки успех на хасковлията интересът на другите журналисти към нас ставаше все по-голям. Преди първия му мач с Давид Гофен белгийски колега ме помоли за съдействие, за да направи портрет на Гришо. Помогнах му, той написа за своя вестник статия под гръмкото заглавие „Димитров – българският Бекъм“.

Преди полуфинала срещу Сок говорихме надълго и нашироко с големия американски тенис анализатор Ричард Палиаро за шансовете на Григор за финала. Германецът Флориан Хеер, с когото се познавахме от първото издание на АТР турнира в София, дойде при мен час преди мача за титлата и ми каза, че е сигурен, че българите ще бъдем много щастливи след мача. Та беше много приятно да си роден журналист през онази ноемврийска седмица в Лондон.

Дано след овладяването на пандемията от коронавируса отново да имаме шанса да се насладим на такива исторически успехи на наши спортисти.

Автор: Любомир Тодоров

_____
 

Абонирайте се за канала на спортното предаване СТУДИО СПРИНТ в YouTube


 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Други новини