Само в Tennis24.bg: Пресконференцията на Новак Джокович

Новак Джокович спечели „Ролан Гарос” и оформи мечтания кариерен голям шлем. На финала в Париж световният №1 победи подгласника си в ранглистата Анди Мъри с 3:6, 6:1, 6:2, 6:4 и по този начин си гарантира единствената мейджър титла, която му се изплъзваше в кариерата до момента от 12 години.

Ето какво каза Ноле на пресконференцията след мача:

Поздравления. Какво ти мина през ума при 5:4 и мач пойнт след всички тези години, в които се опитваше да стигнеш до този трофей?

Много неща ми минаха през ума, откакто пристигнах в Париж. Но от началото чувствах, че тази година ще е различно. Отношенията ми с хората, с феновете. Всичко в ежедневието и организацията, всичко беше различно. Като всяка година, надявах се това да е годината. Усещах подкрепата и любовта на хората наоколо и това ми позволи да съм тук сега с трофея. Тази подкрепа беше представена и на корта днес.

Бях добре подготвен за този турнир. Започнах добре в първия гейм, но след това загубих четири гейма. Нервите си казаха думата. Имах нужда от повече време, за да вляза в мача и да намеря ритъма си. Това се случи във втория сет и при 5:2 в четвъртия сет. Беше хубав тенис, усещах че играя на високо ниво и че притеснявам много Анди.

Излязох на корта, знаейки, че трябва да се раздам напълно, за да спечеля този трофей. Когато стана 5:2 просто започнах да се смея. Не знам защо. Беше толкова силна емоция.
Не бях под напрежение. Може би приемах нещата малко леко. Анди се нахъсваше сам при всяка точка да се върне в мача и да се бори до края.

При 5:4 и 40:15 имаше две напрегнати разигравания. Като професионален спортист – тренираш за такива моменти. Фокусираш се върху следващата точка, защото не можеш да промениш миналото.

Всички сме хора. Бях много близко до този трофей, който толкова много исках да спечеля. Чувствах го. Усещах напрежението и вълнението, всички емоции.

Исках да сервирам добре. При последната точка дори не разбрах какво се случва. Беше от онези моменти, за които винаги мечтаеш. Все едно душата ми излиташе от тялото, все едно се гледах от високо. Имахме 3-4 разигравания и местейки се наляво-надясно просто се надявах Анди да сгреши. Така и стана.

Беше вълнуващо. Един от най-хубавите моменти в кариерата ми.

Каза същото и в Лондон…

Да, но наистина усетих нещо специално с феновете в Париж. Беше много специален момент днес, какъвто не бях усещал миналата година. Тогава бях тъжен. Не спечелих. Загубих мача от по-добър от мен играч. Но след това, начинът, по който ме приеха и уважаваха. Наистина ме трогнаха дълбоко.

Нямах търпение да се върна отново, пак да бъда част от това.

Какво е да си спечелил последователно четирите титли от Големия шлем?

Лаская се от факта, че Род Лейвър е последният, който го е правил. Нямам много думи за това, как го постигнах. Това е едно от многото предизвикателства, които имаш като тенисист. Много съм горд и развълнуван. Трудно ми е да реагирам на това, което се случи, или на това, което ще последва. Много е задължаващ този трофей до мен. Сега искам да му се насладя първо.

Какво говори точно с Густаво Куертен за рисуването на сърце на корта?

Прекарахме заедно няколко дни за снимките на реклама на „Пежо“. Много се забавлявахме. Карахме една от онези коли с камера отпред от тенис-клуба до вкъщи. Говорихме си и му споменах, че за мен неговото нарисувано сърце на корта е най-запомнящият се момент на „Ролан Гарос“.

Питах го дали ми позволява честта и аз да направя това, ако спечеля. Той ми разреши. Още не сме се видели днес и се надявам скоро това да стане.

Имаше период, в който Федерер и Надал те спираха, сега постигна нещо, което и те са правили. Това има ли значение за теб?

Те са още активни играчи, имат още шанс за успехи. Казвал съм го милиони пъти, те, двамата, и Анди, съперничеството ми с тримата има огромна роля в това да съм по-добър играч, да постигна всичко това. Съперничествата са важни в спорта. По един, или друг начин, ти се сравняваш с тези момчета, с постиженията ни. Надал и Федерер доминираха в спорта, когато аз и Анди се намесихме.

В началото не бях доволен, че съм част от тяхната ера. По-късно разбрах, че всичко в живота си има причина. Поставен си в тази ситуация с цел – да научиш нещо и да се развиваш. За щастие разбрах това и трябваше да съм по-силен, да приема факта, че ще се състезавам с тези двама невероятни шампиони. И от тогава всичко върви нагоре.

Колко важно се оказа, че спаси брейкпоийнт в първия гейм на втория сет? Щеше ли да се промени мачът, ако беше загубил тази точка?

Сигурно. Това беше решаващ момент. Но дори тогава вече се чувствах различно от това, което усещах през първия сет. Рестартирах се и се насочих в положителна посока. Чувствах се по-удобно на корта.

Каза мили думи за Роджър и Рафа. Никой не е печелил този турнир, колкото Рафа. Сега ти направи нещо удивително, мислиш ли, че излезе от сянката им?

Не съм аз, който трябва да отсъди това. Не се сравнявам с тях по отношение на играта и това, което трябва да науча и да покажа най-добрите си способности. Да ги побеждавам и да наруша хегемонията им. Не се сравнявам с тях като личност. Всички сме различни и уникални по свой начин. Много ги уважавам и двамата за това кои са и какво са постигнали. Те означават много за спорта.

Освен това са години пред мен в Тур-а. те са велики шампиони и имат много фенове. Това е страхотно. Щастлив съм, че се състезавам с тях и се опитвам да насоча вниманието си върху това, което правя и съм самият аз. Това, което ме държи в този спорт.

Така, че смятам, че всеки от нас допринася различно.

Преди 25 години Джим Къриър спечели този турнир. Всеки си мислеше, че той е много силен, атлетичен, мощен, но няма техника. Днес ти беше невероятен, показа страхотна техника при дроп-шотовете. Очакваме го от години от теб. Тези точки важни ли са, мотивират ли те?

Някои важни точки бяха такива. Но май загубих повече точки с такива удари, отколкото спечелих. Бях в сложна ситуация на моменти, може би трябваше да разбера различни удари. Колкото до техниката, докато растях в Сърбия играехме минитенис. Много мачове на малки терени и това ми помогна. И през годините продължих да го правя, стана като рутина в тренировките и подготовката. Помага, особено на клей.

Първо – Куертен беше разочарован от рисунката ти. Смята, че трябва да работиш върху композицията. Сега сериозно – трудно ли беше да стигнеш до края? Обясни това преживяване с излизането на духа от тялото.

Беше точно такова. Случвало ми се е няколко пъти. Все едно тялото ми е на автопилот и заради емоциите, всичко е някак навътре, начинът, по който приемаш нещата от живота.
Очевидно на корта разбрах важността на момента, който изживявам. Играхме три часа, сезонът е дълъг. Бяхме изтощени.

И накрая наистина си като на автопилот.  Чувствах се по подобен начин срещу Надал на финала на Откритото първенство на Австралия през 2012 г., но тогава играхме почти шест часа. Така се случва. Много неща ми се случиха в ума и душата от 5:2 до 5:4 в четвъртия сет. Бях изпълнен с радост, смеех се на ситуацията, препълнен с положителни емоции.

Трябваше да премина през това, за да спечеля титлата. Това е моментът, в който трябва да се насилиш отвъд предела на силите си, за да постигнеш големия успех. Трябва да си готов на това, когато стане трудно.

Спомена Род Лейвър и това, което той постигна през 1969 г. Имаш ли идея да гониш титлите от Големия шлем в календарна година? Вече спечели първите две, не си ли жаден и за другите?

Не искам да прозвучи арогантно, но мисля, че в живота всичко е постижимо. Спечелването на този трофей ме радва и изпълва. Опитвам се да съм благодарен на момента сега. Дали ще запиша, или не календарен шлем – все още имам възможност. Но не мисля за това сега. Сега просто е радвам на преживяването и спечелването на тази купа, която не бях печелил преди.