Кога тенисистите трябва да се замислят за оттегляне

Голямата дума Оттегляне е подла и лоша за много тенисисти, но и истинско облекчение за много. Оттеглянето попада в мислите на всеки в един, или друг момент в професионалната кариера и оставя сладко-горчив вкус.

Моментът на оттеглянето може да просто решение в главата на играча, но често се случва ситуацията да доведе до такива мисли. Причините да „хвърлиш“ ракетата могат да бъдат много. След повече от десетилетие игра, спортът се превръща в цял един живот, който мнозина не искат никога да оставят, но всички трябва да го направят.

Първото, което може да се превърне в причина, са контузиите. На Ли е на 32, когато 4 операции на коляното и безбройните инжекции за облекчаване на хроническата болка я карат да се откаже. Освен това тя иска да се задоми и наистина, няколко години по-късно ражда дъщеря си.

Но не всички се отказват след десетилетия на корта заради контузии. Някои претърпяват операции, стискат зъби и понасят болката, и дори се връщат по-добри след рехабилитацията. Хуан Мартин Дел Потро все още е на кръстопът след четирите операции на китката. Той обаче се върна на корта, игра в Маями, но пак получи травма на сухожилията на китката. Някои пък трябва да се оттеглят дори преди да са навършили 30, просто защото не могат физически да се нагодят към играта и да се впишат в съвременните изисквания на тениса.

Друга причина за оттегляне е болест. Робин Сьодерлинг се отказа през 2015 г. заради хронични симптоми на треска, причинени от моноклеоза. „Разбрах, че няма да бъда достатъчно здрав, за да играя тенис на това ниво, което изисквам от себе си“, каза той при оттеглянето си. Днес той успешно развива бизнеса си за производство и продажба на тенис топки и екипировка. Марди Фиш пък има аритмия и реши, че е твърде трудно за него да играе с тази диагноза. Болестта, както и контузиите, се отразява на физическата форма, но не носи същото усещане. Въпреки това е честа причина за оттегляне, тъй като всички, както Робин, осъзнават, че не могат да се борят за върха.

Много от тенисистите пък се отказват по финансови или емоционални причини. Аранча Санчес Викарио, Щефи Граф и много други се оттеглиха, защото се почувстваха подтиснати от стреса и напрежението да учат нови тактики, да играят и тренират, да побеждават. Те разполагат с достатъчно средства да плащат а треньори, да пътуват за участия и да са част от тура. Но някои се оттеглят, защото се оказва непосилно да пътуват от Чалънджър на Чалънджър, Фючърс на Фючърс, а да печелят от такива турнири е все по-трудно. Издръжката им при непостоянни победи се превръща в емоционална и финансова тежест.

Възрастта също е сред основните фактори. Млади играчи ще се появяват постоянно – по-бързи, по-мъдри, по-силни. Те са истинска заплаха за по-опитните играчи, защото „старите кучета“ са по-малко гъвкави, когато стане дума за промяна на стила.

Всички тези причини преминават в един или друг момент през главата на всеки тенисист. Това обаче не води непременно до отказване. Някои продължават да смятат, че ще подобрят победните си стратегии и ще успеят да подобрят финансовото си състояние, което пък ще доведе до напредък в ранглистата. И тогава мисълта за „пенсиониране“ е изтласкана на заден план, макар че всъщност моментът за него е дошъл. Трудно е да изоставиш това, което си започнал да правиш от дете. 90% от играчите и след тежкото решение остават свързани със спорта си – стават треньори, администратори, коментатори и анализатори – все нещо в тениса, за който знаят, че вече не могат да практикуват. Защото знаят – „Тенисът е спорт за цял живот“.