Защо сърбите го могат

През 1992 г. Югославия бе извадена от европейското първенство, през 1999 г. Сърбия бе бомбардирана от НАТО. В края на 2010 - 18 г. след югоембаргото и 11 след разрушените болници, мостове, посолства и жилищни сгради, Сърбия още търси правилния път в политиката и членството в ЕС.

Лутат се политиците, но не и спортистите. Те отдавна са на челните места в световния спорт - по-рядко в индивидуалните дисциплини, най-често в отборните. Новак Джокович трудно се справя с конкуренцията на Надал и Федерер. Случва му се да ги бие, но по-често - да пада. Ту е втори в ранглистата, ту трети. Но стане ли дума за Сърбия, т.е. за купа "Дейвис", е различно. Преди три дни Джокович, Троицки, Зимонич и Типсаревич станаха №1 в света.

Сърбия е №1 и на водна топка, №3 на волейбол и №4 на баскетбол. Баскетболният Партизан е на 4-о място в Европа, а националният отбор по футбол на 23-о в света. За сметка на това според равнището на здравната система Сърбия е на 46-о място в света, по чуждестранни инвестиции - на 62-о, по условия на труд - на 89-о, по инфраструктура - на 119-о, а по степен на безработицата - на 16-о.

С други думи - политиците дишат прахта на спортистите. Затова и се стараят да им дадат по нещичко. И не само на тях. През 2004 г. бе открита "Београдска арена", собственик на залата е община Белград, до момента в нея са инвестирани 70 млн. евро. Но си струва. Побира от 20 000 до 25 000 зрители, всеки месец в нея се провеждат поне по пет големи концерта, множество по-малки, изложби, панаири, спортни мероприятия. Наемът тръгва от 25 000 евро, без билетите. Залата вече работи на печалба. И най-важното - сръбските спортисти не са без дом.

А само преди 11 години по време на бомбардировките Ана Иванович, Йелена Янкович и Новак Джокович тренират в празните басейни в Белград. Скоро те ще си имат модерен тенис комплекс, още по-модерен от този, който има сега в елитния белградски квартал Дорчол.

Сърбите са силни и заради бомбите, те ги научиха да бъдат още по-единни. В чужбина двама българи да има - ще си издерат очите. А двама сърби - ще намерят и трети, за да станат по-силни. Преди Югославия беше огромна, Титова, сега самостоятелна Сърбия е едва 7 млн. Успехите в спорта са начинът на сърбите да се заявят пред Европа и света. Английските фенове направиха меле на "Хейзъл", но Европа ще помни Англия не с хулиганите, а с Шекспир.

Уейн Руни може и да пикае пред дискотеките всяка нощ и да залива първите страници на вестниците, но светът ще си спомня не за него, а за "Бийтълс". Сръбските спортисти правят така, че светът да забрави лошото, да забрави войните, а като погледне към Сърбия, да си спомня за Джокович, Янкович (тенис), братята Гърбич (волейбол), Бодирога и Джорджевич (баскетбол), Икодинович и Шапич (водна топка).

Затова в отборите е истината. Затова по време на празненствата в Белград Янко Типсаревич се обърна към Джокович, Зимонич и Троицки. Към тях, а не към семейството си, както обикновено става, когато някой някъде спечели нещо. Защото, когато Типсаревич падне за Купа "Дейвис", Джокович ще бие. Като при мускетарите - един за всички, всички за един.

Надежда Кърликова, 7sport.net