Джокович: Обичам Мелбърн, тук всичко е спорт

Пресконференция на Новак Джокович преди началото на Откритото първенство по тенис на Австралия.

- След сезона ти през 2015 г. единственото нещо, което можеш да направиш по-добре е представянето ти в турнирите от Големия шлем. Убеден ли си в силите си, че можеш да го постигнеш?
- Все още сме в началото на сезона. Твърде рано е да говорим за това какво мога или не мога да направя през годината. В момента най-вече съм фокусиран върху Australian Open. Сигурно всички, които ще участват, са настроени по същия начин. И както всички, и аз искам да се представя по-най-добрия начи и да се боря за трофея.

2015 г. беше най-добрият сезон и най-добрата година за мен. Няма съмнение в това. Радвах се на всеки миг, в който съм на корта. Очевидно ще се опитам да пренеса самоувереността си, която имах особено в края на годината, и в следващия сезон. Първата седмица в Доха премина добре за мен. Не допуснах загубен сет. Подготвих се добре, работих върху конкретни неща, имам добра основа за дългия сезон, който включва и Олимпийски игри, които, разбира се, са моят приоритет номер 1.
Надявам се да играя в много мачвое. Искам да се справя добре. Ще е хубаво ако повторя или подобря представянето си от 2015 г., но не съм сигурен, че ще стане. Както казах, в началото сме и ще се опитвам да мисля и да печеля турнир след турнир.

- Сигурно се чувстваш добре, идвайки всяка година тук, след петте ти титли в Малбърн?
- Смятам, че повечето тенисисти обичат да идват в Австралия и Мелбърн. Това е страна на много високо ниво по отношение на спортните ценности. Без значение дали си професионален спортист или не, почти на всяка крачка сесблъскваш със страхотни спортни съоръжения, или пък с хора, които просто бягат за здраве и прекарват много време на открито, хора, които се грижат за себе си.
Когато си в такава атмосфера, няма как да не се почувстваш мотивиран. Само да си тук те въодушевява и предизвиква да дадеш всичко от себе си. Но това се случва с всички играчи, разбира се.

За мен конкретно, това е най-успешния турнир от Големия шлем и вероятно единият от двата най-добри турнира за мен в кариерата ми. Печелил съм тук пет пъти. Всеки път, като се връщам на корта „Род Лейвър“ си спомням първата си победа през 2008 г., както и някои епични мачове, които съм изиграл тук. Ще се повторя, но – ще дам всичко от себе си, както всеки друг. Тук съм, за да започна от началото и да видя докъде ще стигна.

- Каза, че си работил много по време на паузата. Върху какво трябва да работи един номер 1 в света?
- По някога наистина трябва да можеш да изключиш от всичко и да не работи. Аз изравних степента на почивка и възстановяване и снижих колкото ми е възможно желанието си за работа и подготовка и тренировки. Мисля, че правилният баланс се постига, когато разбереш къде точно е той, къде е максимумът за теб. Това е ключът на всеки успех.

Опитах се да презаредя батериите си, да прекарам колкото може повече време със семейството си. Всъщност за мен сезонът завърши в Лондон. След това имах две седмици почивка, в които не пипнах ракетата. Това е важно. Очевидно тенисът е моят живот. Обичам да играя. Нямам много дни в годината, в които да не пипам ракетата. Всъщност винаги с нетърпение чакам края на сезона, защото тогава имам спокойствие и тишина. Това време ми позволява да правя нещо различно, да насоча вниманието си към нещо друго, към други мании и хобита, да мисля за друго. Освен това така получавам възможност да се освежа, за да мога да дам всичко от себе си после, когато е необходимо.

- Какво мислиш за първия си опонент (Хьон Чун от Южна Корея)? Изглежда обещаваща звезда за бъдещето?
- Да. Той е една от изгряващите звезди в световния тенис. Не съм го гледал много как играе, честно казано. Знам, че е високо момче и има силен удар от дъното на корта. Може би серисът му не е толкова мощен, колкото се очаква за играч с неговия ръст. Със сигурност преди мача ще го анализирам по-обстойно, за да се подготвя.
Преди всеки сезон говорим много за настройка на ума. Разбира се, когато излизам срещу толкова млад играч, съм наясно, че той няма какво да губи, иска да се представи пред света и заслужава да е на корта. Разбира се това прави моята ситуация малко по-странна. Трябва да изляза и от самото начало да намеря ритъма си.

- Бившият италиански тенисист Ренцо Фурлан стана директор на сръбския тенис. Предполагахте ли, че това ще се случи и какво мислите за този ход?
- Станаха твърде много въпроси (смее се). Да, ами...аз участвах в намирането на някой за поста. Някой, който да е достатъчно адекватен, да бъде достатъчно голям експерт, за да се погрижи добре за тенси федерацията на Сърбия, но и да е достатъчно отговорен.
След много разговори с много хора около тура, решихме, че той е правилният човек за работата. Той пък прие поста.
Аз нямам някакви лични интереси с него или претенции към федерацията. Но трябва да повишим интереса към спорта и занапред. Просто се опитвам да допринеса колкото може повече за бъдещето на сръбския тенис, защото за съжаление нямаме сръбски национален тенис център засега. Нямаме и система, която евентуално да подкрепи блестящото бъдеще на нашия спорт.
Очевидно настоящият ни успех не е свързан с някаква система. Затова се опитваме да следваме моделите на други държави, които имат традиции и история, имат успешни цели десетилетия, като например Австралия, където според мен има огромно развитие на ниво младежи. Те имат структура, която наистина подкрепя младите тенисисти.
Тов беше основната причина да наемем Ренцо и да се опитаме да разнообразим компетенциите на федерацията.

- Очаква се за първия кръг от Откритото първенство на Австралия времето да е много горещно. Имаш ли някакви проблеми да играеш при такива условия?
- Както всеки, и аз се подготвям за всякакви условия, които могат да възникнат. Мисля, че времето в Мелбърн по принцип е непредвидимо. Наричат го града с четири сезона за ден. Затова в подготовката си се готвим за всичко, повишаваме издръжливостта, за да се справим с тези условия.
Разбира се, понякога е много трудно да се справиш, когато е 40 градуса. Но не съм сам на корта. Имам и противник от другата страна на мрежата. И той се бори с тези условия също, както аз. Трябва да се настоиш и да се опиташ да издържиш.
Каквото и да се случи утре, ще се опитам да съм готов за него.

- Ако всичко върви по план според схемата, може би, натъртвам на може би, ще се изправиш срещу Анди в един особен момент. Той казва, че ако жена му влезе да ражда между полуфиналите и финала, той ще се прибере в Англия, за раждането на първото си дете. Ти би ли направил същото, ако беше на негово място? Наистина ли семейството е на първо място?
- Първо на първо смятам, че е трудно да се каже от сега какво ще се случи след две седмици. Трябва да се отнасяме с уважение към останалите 126 тенисисти, които ще играят в турнира. Поставените могат да се представят също толкова добре, колкото аз и Анди.
Колкото до конкретната ситуация, разбира се, че го подкрепям и разбирам неговото решение. Бих направил същото. Аз самият станах баща преди 15 месеца и разбирам какво му е.
Тогава нямаше турнир от Големия шлем, но пак се чудех какво ще стане, ако жена ми тръгне да ражда, а аз съм в Китай. Беше 2014 г. и нямах никаква представа какво ще стане. Но бях готов да си събера багажа и да се прибера.

Това е деликатна тема на разговор. За всеки е различно. Трябва да уважаваме решението на всеки. Особено ако е поставен в такава ситуация. Той (Мъри) е един от фаворитите да спечели трофея. Миналата година игра много добре в Австралия. Но въпреки това разбира, че в живота понякога има други приоритети. Щастлив съм, че мисли по този начин. Желая им с жена му всичко най-добро.

- Владееш много езици. Как това ти помогна да израстеш като личност? Кога научи английски и би ли насърчил англоговорящите да научат други езици?
- Напълно бих ги насърчил. В живота, особено, когато пътуваш много, или водиш живота, който тенисистите трябва да водят, посещаваш много държави, места, култури. Уважавам всеки един народ и страна, която посещавам и се опитвам да науча поне основни фрази. Това някак променя енергията и вибрациите към самия мен от страна на хората, с които комуникирам.

Това, мисля, е една от причините, които ме мотивират да науча поне основни неща на различни езици. Всъшност не владея много езици. Но някак успявам да комуникирам. Това ми помага най-вече във взаимоотношенията ми с хората. Мисля, че това е смисълът.