Как Надал направи Федерер още по-велик

В спорта най-важна е победата. За да стигнеш до нея обаче има много начини, всеки със своите предимства и недостатъци. Можеш да подходиш тактически, може да бъдеш в пасивна позиция или да си агресивен. Всеки стил може да е печеливш, стига да познаваш най-добрите си качества и да ги използваш. По стечение на обстоятелствата във всеки един спорт през годините се изреждат куп шампиони, дори такива които доминират в цели поколения. Колцина от тях обаче са запомнени и се споменават до днес. Обикновено причината за тази закономерност е само една - всеки спортист носи етикет към името си, който е свързан с начина, по който достига до успехите си.

Малцина са тези натурални таланти, които извеждат своя спорт до изкуство. Малко са тези, които могат да наложат свой уникален стил и да будят възхищение с начина си на игра. Може да си невероятен шампион с най-много титли във Формула 1 като Михаел Шумахер, но и до ден днешен хората говорят за друга легенда - Аертон Сена. Може да си най-успешният състезател по снукър като Стивън Хендри, но след една партия на недотам титулувания Рони О`Съливън, надали Хендри би бил особено актуален. Примерите в това отношение са хиляди. Общото е, че в историята остават най-вече тези, които печелят благодарение на своя неповторим талант и стил, а не защото по стечение на обстоятелствата достигат постижения в дадена област.

От тази гледна точка е особено интересен е спорът кой е по-велик в историята на тениса - Роджър Федерер или Рафаел Надал? С написаното по-горе изводът би могъл да бъде само един - това е Федерер. Това разбира се в голяма степен е така, но този случай е малко по-особен. За мен появата на Рафаел Надал е най-доброто, което се е случвало на Федерер, а и на тениса като цяло.

Не може да има съмнение, че Федерер е по-завършеният тенисист, по-успешният, по-изящният и като цяло по-популярният от двамата. Дори Надал и неговият чичо Тони го признават. Това надали ще се промени, макар да не е невъзможно. По-важното е друго. Надал спомогна това тенисът като цяло да се развие, накара Федерер да прогресира още повече и като цяло донесе на играта може би нейният златен период. Анди Родик наскоро правилно отбеляза, че след години хората ще си спомнят за сегашната ера с нескрита носталгия по тези играчи.

Убеден съм, че ако не бе Надал Федерер щеше да стане толкова доминиращ, че хората щяха да изгубят в известна степен интерес към тениса. Освен всичко си спомних един диалог в началото на ерата "Федерер" с приятел, който опитвах да убедя колко невероятен е швейцарецът. Тогава той ме втрещи с изказването си, че му е писнало да гледа тенис, след като Федерер печели винаги. Тогава не ми се стори особено интелигентно от негова страна, но всъщност сега разбирам колко прав е бил.

Самият аз осъзнах, че по подобен начин Михаел Шумахер е успял да съсипе спорт като Формула 1 в моите очи. Безгрешният германец печелеше без да спира, което към днешна дата носи само пасиви на този спорт. Причината това да се случи е, че Шуми просто нямаше достоен опонент. Временно това бе Мика Хакинен, но финландецът се отказа и дотам. И така до днешното жалко състояние на Формула 1, която надали някой въобще гледа при тази нечовешка скука, която цари.

Е, Федерер, който за разлика от германеца печели по наистина впечатляващ начин, имаше късмет да срещне Рафа Надал. Този дуел на двамата страхотни спортсмени вкара в тениса във висоти, които не са реалистични за никой друг спорт. Поне в към настоящия момент. 10 загуби на клей за Федерер от Рафа нямат никакво значение, при положение че той толкова вдигна нивото си на тази настилка, че при всяко колебание на Рафа (както бе 2009 г.), то той ще печели "Ролан Гарос".

Една загуба от Рафа на Уимбълдън през 2008 г. надали може да бъде определена като "загуба", след като това ще си остане най-великият мач в историята на тениса. Не е никак лошо да си участвал в него, та макар да не си спечелил?!

Australian Open 2009 болеше, Федерер си поплака, но това е част от спорта. Освен всичко тези 14 загуби, които Федерер регистрира от Надал, в най-скоро време могат да му донесат още позитиви. В последните три-четири мача между двамата е видно, че Федерер напипва точната тактика как да надиграе Надал и аз не бих си заложил парите срещу него, ако двамата разбира се не се срещат на клей.

В спора между двамата, да си на мястото на Надал е по-тежко. На пръв поглед изглежда, че имаш 14:8 победи, но всъщност не е точно така. Рафа плаща доста тежък данък заради сравненията с Федерер и постоянното натякване, че е далеч от красивия стил на своя опонент. Самият Надал наистина иска да избяга от всички клишета и той разби повечето от тях. Те не бяха малко: че може да играе само на клей, че не го бива на твърди кортове, че сервисът му е трагичен или че няма никога да спечели Уимбълдън.

Не съм убеден, че Надал някога ще стигне постиженията на Федерер в тениса, но изваден от този контекст, малко са спортистите в световен мащаб с уникалните способности на испанеца. Надали има спортист с по-благ нрав извън корта и с по-мощна психика на него. Не съм убеден, че има спортист, който е прогресирал в своето развитие през годините така изумително. Феноменалната физика на Матадора също е за пример, особено с оглед изтощителните мачове, които се налага да играе година след година.

Несъмнено Роджър Федерер и Рафаел Надал са най-хубавото нещо, случвало се на тениса. Но не поотделно, а само като свързани явления. Днешният Федерер никога нямаше да бъде толкова велик, ако не бе Надал и обратното. Те двамата отдавна са го разбрали и затова са в толкова добри отношения, без да преиграват. Затова нека не ги делим - заедно те са много по-значими, отколкото един без друг.

Искрен Минчев, Tennis24.bg