Ана: Чичо ми пръв пробва новата ракета

Бившата номер едно в световната ранглиста Ана Иванович даде поредното си интервю за интернет портала tennishead.net. В него 23-годишната белградчанка разказва за новата си ракета Yonex EZONE 100 , за сътрудничеството си с японската компания, коя е била нейната първа ракета като дете и кога за последно е счупила „оръдието на труда” си на корта. Предлагаме ви текста от личния сайт на Иванович с малки съкращения.

- Ана, вярно ли е, че твоят чичо пръв е играл с новата ви ракета?
Да, така беше. Той ни беше на гости в Майорка през лятото. Когато пристигнала пратката от Япония, аз не бях вкъщи, така че чичо я приел. После разопаковал една от ракетите и поиграл с нея преди да се прибера. Няма проблеми естествено.

- От Yonex консултираха ли се с вас при направата на EZONE 100?
След Wimbledon пробвах няколко ракети преди сериите на хард в Северна Америка. Нито една от тях обаче не ми пасна. Компанията прие моите забележки и направи още няколко тестови варианта. Ако трябва да бъда честна, след загубата в Сан Диего бях в ужасно настроение. Точно тогава пристигнаха новите ракети. Обикновено тенисистите не правят изпитания между турнирите, но аз чувствах, че трябва да променя нещо. Пробвах новия черен модел преди Синсинати и тутакси се влюбих в него.

- Какво е необходимо да притежава една ракета, за да допълва вашия стил на игра?
Аз играя много мощно и затова ми е необходима ракета, която да ми позволява да удрям силно топката, като при това не губя контрола. При ударите от бекхенд придавам изключително силно подсичане, така че контролът е важен.

- Още в Синсинати стигнахте полуфинал, а след това взехте в Линц първа титла от две години. Доколко новото „оръжие” ви помогна за това?
Ракетата повлия много на играта ми. Тя има по-голяма площ на главата, което помага да се неутрализират някои дребни грешки. Когато играете идеално, всяка топка се удря с центъра на кордажа. Но не винаги се намираш в идеална форма и затова дори за професионалистите е важно ракетата да има по-голям суит спот и да ти „помага” при такива удари.

- Помните ли вашата първа ракета?
Разбира се. Тя беше Rucanor. Баща ми ми я подари за рождения ден. Прекрасно си спомням това, защото беше най-вълнуващият момент в моя живот до тогава. Аз си я пазя още, седи на стената вкъщи в рамка.

- Колко ракети вземате с вас за един турнир?
Обикновено по шест. Това ми позволява да използвам различни варианти при наплитането им, според условията за игра.

- Кога за последно счупихте някоя от тях на корта?
Това се случи на турнира в Пекин през октомври. Това разбира се беше глупава постъпка, защото тогава ми останаха едва три ракети. Да, тогава загубих от Возняцки, но не знам какво щях да правя, ако бях достигнала до полуфиналите.



.