Двете лица на Роджър Федерер

За първи път от 2004 г. Роджър Федерер не е финалист на US Open. При това след два пропиляни мачбола срещу Новак Джокович в полуфиналите. Това е и годината, в която формата на швейцареца определено не е на топ-ниво. Ние сме свикнали да виждаме много повече от него.

Той просто не е достатъчно постоянен в изявите си по време на двубоите. И всичко това е в контраст на представянето му през лятото. Той играеше толкова по-силно. В мачовете му с Бердих и Джокович ние сякаш видяхме "стария Роджър". Фокусиран от първата точка, търсещ максимално агресивна игра. Работата му с краката бе отлична и това му носеше само позитиви. 

Това трябваше да бъде в унисон с големите му амбиции на US Open, но представянето му не го показа. Той се движеше твърде бавно, не изглеждаше мотивиран и също така не бе достатъчно агресивен. Роджър отново показа това лице, с което свикнахме да го виждаме. А това е лице на тенисист, който вече не може да е номер 1 в света.

В тази връзка се появяват няколко въпроса. Това ли е краят на Краля Федерер? Жертва ли е Роджър на липса на мотивация след раждането на дъщеричките му и триумфът през 2009 г.? Той от своя страна призна, че е играл дълго време с контузия в гърба. С оглед на начина, по който изглеждаше в Ню Йорк, то ние можем да повярваме лесно, че той наистина страда от подобни болежки. 

При всички положения Федерер не е познатият голям шампион. Той трябва бързо да реши проблемите, надвиснали над главата му. Физически или на ментална основа. Това е необходимо, ако той иска да бъде конкурентен на турнирите от Шлема. Дори и ако приемем, че сегашното му ниво стига безпроблемно за четвъртфинал или полуфинал.

Патрик Муратоглу