Човекът в сянка



17-11-2013 12:38 | Николай Драгиев

Сигурно сте чували максимата – “едно е да играеш тенис, друго е да го разбираш, трето е да умееш да преподаваш”.  Ето защо, също както и във футбола, някои от най-успешните треньори в света на професионалния тенис, никога не са били играчи. Типичен пример в това отношение е прословутият Ник Болетиери – бивш военен, който един ден просто решава да стане треньор и основава тенис академия. Самият аз имам малко по-особено мнение и гледам на него по-скоро като успешен предприемач или бизнесмен, който залага в своята школа най-вече на естествения подбор и текучеството.

Това, което е сигурно, е, че за всеки един тенисист ролята на треньора, човекът, който обикновено остава в сянка, е от огромно значение. Особено на първия такъв. За Новак Джокович това е била Йелена Генчич, за Роджър Федерер – Питър Картър, а за водачa в световната ранглиста, Рафаел Надал – неговият чичо, Тони. Точно за него, а не за именития му племенник, ще стане въпрос в следващите редове.

Провокиран от статия, която наскоро прочетох, реших да науча нещо повече за тази интересна личност. Кой е този човек, каква е неговата философия, как така още с първия си сериозен проект, достига до такива успехи в толкова конкурентен спорт, като тениса? Вероятно отговорът на тези въпроси не е еднозначен и е комбинация от първокласните педагогически качества и поглед върху играта на Тони Надал, съчетани с чиста проба късмет.

Роден е  на 21 февруари 1961 г. в семейство с пет деца – четири момчета и едно момиче. По онова време Испания е била все още сравнително бедна и не кой знае колко уредена държава, а особено това важи за Балеарските острови. Въпреки това в семейство Надал спортът е издигнат в култ и Тони се занимава активно с плуване, футбол и тенис на маса, като в него достига до високо ниво и участва в национални първенства за юноши.

На 14-годишна възраст се насочва към тениса на корт и негов идол става Илие Настасе, когото наблюдава на живо на турнир в Барселона. Не успява да постигне особени резултати и причината, която сам изтъква за това, е липсата на ясно изразен завършващ удар. Ето защо, след като получава съответния лиценз, започва да се занимава с обучение на деца. Всъщност школата, в която работи и откъдето тръгва самият Рафаел Надал, е сред най-добрите в региона и до ден днешен продължава да функционира успешно.

През 1990 г., когато е на 4,  Рафаел започва да тренира на общи начала, без особени амбиции и очаквания. С течение на времето обаче, той започва да се откроява и в един момент Тони осъзнава, че е попаднал на истински нешлифован диамант. През 1997, по молба на Себастиан, бащата на Рафаел и негов брат, Тони се посвещава изцяло на неговата подготовка.

Всъщност историята, която оттук нататък всички малко или повече познаваме, ми напомня за онази приказка, в която се разказва за един скулптор. Той дълго време търсил подходящ мраморен блок и когато най-сетне го открил, с мъка го завлякъл в своята работилница. Седмици наред се трудил и никой не го виждал, но когато все пак приключил и показал резултата на своите приятели, всички били удивени и му казали, че е създал прекрасна статуя. ,,Аз нищо не съм направил – отвърнал той. - Статуята винаги си е била там, застинала в камъка, аз просто махнах излишните парченца”.

Разбира се, в нашия случай става въпрос за истински човек, а не за статуя, а дългите седмици, са всъщност години. Още от самото начало Тони успява да осъзнае нещо много важно, което убягва на повечето негови колеги треньори. За да може един спортист да има успехи на игрището в дългосрочен план, той трябва преди всичко да бъде стойностен човек. Дисциплина, трудолюбие, уважение към по-възрастните – това са нещата, на които той държи най-много. А също и отговорност за взетите решения.

Често оставял Рафаел да научи някои неща по трудния начин, за да не допуска една и съща грешка отново. Провеждайки често тренировките при променливи условия, той развива в него способността за бърза адаптация и днес Надал е един от играчите, които най-малко се влияят от страничните фактори, като вятър например. Също така Тони твърди, че до преди няколко години Рафаел не е имал и представа за това с какъв кордаж играе, или на какви килограми е наплетена ракетата му. В техническо отношение Тони оставил своя племенник да развие собствен стил на игра, за който сме се убедили, че е доста нестандартен.

Най-важното решение, което взел още в началото, било Рафаел да изпълнява форхенд с една ръка. Преди това, както и много други деца той удрял форхенд и бекхенд с две ръце, но с доминираща лява. Днес именно форхендът е най-поразяващото оръжие на Надал и със сигурност е един от най-ефективните в съвременния тенис. Дори и сега, след всички постигнати успехи, Тони е верен на своята философия. Това, което на мен ми се нрави особено много е, че обяснява нещата просто и ясно и ги нарича с истинските им имена. Неведнъж е отбелязвал, че големите титли и оспорваните мачове се печелят не само благодарение на добър сервис и движение по корта, а най-вече с воля, дисциплина и готовност да изстрадаш победата. Може би това е и една от причините Надал да има положителен баланс в преките двубои срещу всички играчи в топ 50 на света.

От написаното до тук може да се заблудите, че Тони Надал е твърде консервативен в своята работа, но всъщност не е точно така.  ,,Готов съм да обсъдя всяко едно разумно предложение за подобряване на играта на Рафаел”, бе заявил той преди време и действително, ако проследим внимателно кариерата на Надал през годините ще открием лесно, колко много се промени неговата игра. Както отбелязва Тони, се търси по-скоро плавна еволюция, а не революционни промени. Важно е също така да се знае, че по негово желание не получава никакъв процент от многомилионните приходи на своя племенник, защото вярва, че в противен случай отношенията между тях ще бъдат поставени в различна светлина.

И в заключение, Тони Надал е преди всичко реалист, той признава недостатъците в играта на Рафаел, отчитайки, че това са и негови собствени пропуски. Също така не храни илюзии, че кариерата на неговия възпитаник ще продължи дълго, след като навърши 30 г., макар да гарантира, че ще направи всичко възможно тя да бъде колкото може по-продължителна.

Tова накратко е историята на човека в сянка – един истински ланист, педагог и философ, Тони Надал. История, която ни показва, че с малко късмет, много трудолюбие и постоянство, самите ние можем да се изненадаме колко далеч сме способни да стигнем.

Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини