Убийственият форхенд

Александър Долгополов, украинският десничар с променлива интензивност и Рафаел Надал, великият испански левичар, чиято вътрешна мощ изглежда перманентно заредена до краен предел, са много различни тенисисти и съперници.

Двамата обаче споделиха една и съща емоция тази есен в Азия, когато се изправиха срещу жестоката красота на форхенд-уинъра от невъзможен ъгъл на Хуан Мартин дел Потро.

Долгополов срещна аржентинеца на четвъртфиналите в Токио; Надал на полуфинал в Шанхай. В момента, когато Дел Потро се разтегна по начин, по който само може, и двамата изглеждаха така, сякаш отказваха да приемат какво се е случило.

Едно е да накараш тълпата от зрители, по-голямата част от които са ентусиазирани аматьори, да възкликне невярващо. Съвсем друго е да шокираш по този начин колеги професионалисти, които са видели не един или два печеливши удари...

Но форхендът на Дел Потро има силата и възможността да разбие света на всеки и изглежда като ударът, който може да разчупи тенденциите във върха на мъжкия тенис. И двете неща могат да се случат още тази седмица по време на финалния "Мастърс" в Лондон.

"За мен, следващата година е годината", каза Брад Гилбърт - бивш представител на 10, който е бил наставник на Андре Агаси, Анди Родик и Анди Мъри." Ако ще видим възход на Дел Потро, той ще бъде през следващия сезон, защото просто не виждам причина, поради която той да не се изкачи в Топ 4, Топ 3 или да спечели титла от Големия шлем."

Дел Потро вече разполага с един подобен трофей във витрината си - Откритото първенство на САЩ през 2009 година, побеждавайки Надал на полуфиналите, а след това осъществявайки обрат срещу Роджър Федерер на финала. През януари 2010 година той беше №4 в света на 20-годишна възраст. След това операция на китката и възходът на Мъри и Джокович, които са присъединиха към надмощието на Федерер и Надал, възпрепятстваха аржентинеца.

Днес Дел Потро отново е под пара, намира се под №5 и спечели два от последните три турнира, като единствената му загуба дойде след невероятна драма в Шанхай срещу Джокович. Мач, който заслужено бе сравнен с уникалния петсетов трилър между двамата на Уимбълдън, когато Ноле също успя да се окаже краен победител.

Гигантът от Тандил обаче е единственият, който е побеждавал Джокович, Надал, Мъри и Федерер този сезон. Уникалната му игра при победата с 6:2, 6:4 над Надал на полуфиналите в Шанхай трудно може да бъде забравена, като именно там форхендът имаше основна роля.

Експлозивният топспин форхенд на Рафа остава по-гъвкаво и сигурно оръжие и несъмнено е най-страховития удар в съвременния тенис. Но човекът с най-мощен форхенд, умеещ да го пласира както по диагонала, така и по правата, несъмнено е двуметровият аржентинец. "Той има наистина страхотен тайминг, прекрасно разгръщане на ръката, наистина генерира страхотна скорост без да изглежда, че влага прекалено много сила. Фернандо Гонсалес умееше да удря с много мощ, но изглеждаше сякаш ще излезе от обувките си", коментира Гилбърт.

Със своята височина Дел Потро успява да генерира мощ, но в в тениса днес има и доста други високи играчи. Никой обаче не е като Хуан Мартин дел Потро и неговият форхенд.

"Той прави контакт с топката доста далеч от тялото, което означава, че описва голяма дъга с разгръщането на ръката си", коментира Роб Кьониг, бивш играч и един от най-популярните коментатори в спорта.

"Заедно с това, ръката му е почти напълно изправена, когато прави контакт с топката. В този аспект напомня единствено с Федерер, с когото имат сходен полу-западен захват. Колкото по западен е захватът, толкова по трудно е да контролираш лакътя и рамото в разгънато положение. Удряш с повече топспин, но не можеш да генерираш повече сила", разяснява Гилбърт.

През март Джон Яндел, популярен тенис треньор и анализатор изчисли, че форхендът на Надал генерира средно 3300 оборота в минута, докато този на Дел Потро едва 2000. 

"Неговите топки са плоски. Когато видиш аржентинец очакваш голям топспин. Но неговата игра не е като на типичния северно-американец", разсъждава в тази връзка Гилбърт.

Причината за това се крие във факта, че Дел Потро е израснал на твърдите кортове в провинциалния Тандил, а не на клея в Буенос Айрес. 

Но Хуан Мартин ще бъде в Лондон през следващите няколко дни. Като се има предвид формата и форхендът му, никой няма да иска да играе срещу него. Вероятно същото важи и за следващата година.

Автор: Christopher Clarey, The New York Times
Превод: Николай Драганов, Tennis24.bg