Вивиан Златанова: Щастлива съм от първата ми титла, целта е топ 100



09-10-2013 19:58

15-годишната Вивиан Златанова е една от най-талантливите ни млади състезателки. Тя е многократна шампионка в различни държавни първенства и турнири за своята възрастова група в страната. Наскоро Златанова триумфира и на първи турнир при жените - Albena Open. Ето какво сподели Златанова след този успех специално за читателите на Tennis24.bg.


Първо честито за първата ти титла при жените! Би ли ни разказала малко повече за турнира? Очакваше ли в началото на годината, че още на 15 ще имаш подобен успех при жените?
- Благодаря за поздравленията. Много съм щастлива, че спечелих първата си титла при жените. Тази година си бях поставила за цел да вляза в топ 600. На всеки би се сторило, че е невъзможно при условие, че нямах точки. Трябваше да играя квалификации навсякъде и то на някои турнири по три кръга. Започнах с българските турнири в Добрич и Варна. След това отидохме с Борислава Ботушарова в Хераклион и минах квалификациите. С Буба играхме финал на двойки. Малко не ни стигна за титлата. От миналата година няма да забравя загубата от Квацабая. Водех 5:0 в първия сет. И във втория водех 3-0 и загубих. Иначе играта ми вървеше. Направо я размазвах, но нямах нито опит, нито си вярвах. Просто си играех, но до победа не стигнах.

За съжаление разбрахме, че си изразходила правото си за участия на турнири при жените. Това означава ли, че до рождения ти ден нямаш право да играеш на подобни състезания. Предвид насъбраната инерция и увереност може би можеше да се бориш за още една титла?
- Това с 10-те турнира не го знаех. Мислех, че са 14. Следяхме ги и днес се изненадах много като ми казаха, че нямам право да играя. Нищо и без това имам изпити до края на месец октомври. След 9-ти ноември навършвам 16 години и ще имам право да играя нови 12 турнира.

В началото на годината заедно с дядо ми Борислав Стефанов и семейството ми решихме да не играя ITF Junior, освен тези които са в България. Миналата година играх финал на турнира в Пловдив, а тази година спечелих ITF3 в Хасково. Познавам играта на най-добрите девойки в света. От 12-годишна съм част от националния отбор на България. Трябва да си републикански шампион, за да отидеш на европейско първенство. Нищо не ми е дошло ей така.

Като най-добра във възрастта си всички се "хвърлят да играят срещу мен". Най-трудно спечелих титлата до 14 години срещу Джулия Терзийска, бях на 13. Губех сет и 5:3. Успях да спечеля и бях наистина щастлива. Играла съм много пъти срещу Шиманович, Даря Касаткина, Алоня Болсова и много други. Нямам победи над тях, но не съм се отчайвала. Винаги има следващ път.

- Коя според теб е най-добра при девойките в света?
Най-добрата девойка в света е Белинда Бенчич. Тя е пример за подражание. Даже се чудя как може да печели непрекъснато. Това, че за нея се грижат светила в тениса като Мартина Хингис, е от голямо значение.

- Как протича подготовката ти в момента? Може би повечето ни читатели са запознати, че тренираш при своя дядо, има ли други в твоя екип?
В България трудно се планира годината. Докато играех до 16 години турнирите от Календара на "Тенис Европа" е по-лесно, защото такива турнири имат гостоприемство, т.е организаторите поемат хотел и храна. При женските състезания и ITF финансираш всичко сам. По принцип се подготвяме в Пазарджик заедно с Борислава, дядо ми и спаринг партньор.

В подготовката помага и Николай Стойчев. И двете сме заобиколени от много грижи. Прави се всичко за нас. И двете сме посещавали школата на Жюстин Енен. Там се набляга изключително на физическата подготовка. Върнахме се в страхотна форма и двете.

- Имаш ли специална програма свързана с физическата подготовка? Както знаем тенисът е много тежък спорт и това е особено важен фактор?
Тенисът е спорт, който изисква изключително трудолюбие и постоянство. Това непрекъснато ми се повтаря и вкъщи. През зимата е трудно да водиш професионална подготовка в Пазарджик. Залата е с дъски и трябва да тренираме сутрин в 6 или 7, за да спазваме графика. Задължително трябва да се подготвяме в чужбина и в определена среда.

Нивото се вдига, когато има конкуренция. С емоциите винаги ми е трудно и е голяма пречка. Майка ми казва, че полагаш повече усилия да се намръщиш отколкото да се усмихнеш. Не мога да се усмихна. Имах кондиционен треньор, който пътуваше от Пловдив и на него много му се искаше да се усмихвам, но не успях и с него. Около мен всички са припряни - дядо ми, майка ми, която е супер взискателна.

- Всички знаем, че тенисът е много скъп спорт и за участия по международни турнири трябват доста средства. В тази връзка - как успяваш да се справяш и имаш ли спонсори?
Тенисът наистина е изключително скъп спорт. Без средства няма участия в турнири - а без тях нямаш опит. Като част от националния отбор на България участвам в Европейските първенства и в лагерите с помощта на БФТ. За някои от турнирите също получаваме подкрепа от БФТ, но това е крайно недостатъчно и ще става все по-трудно. Официален спонсор нямам, както и повечето български състезатели. За да се издържаш сам трябва да си поне в топ 150. На година са необходими над 20000 евро, за да обезпечиш всичко - билети, спаринг, хотел и т.н. Масажи и други глезотии са за твоя сметка. Като чуя какви пари се влагат във футбола ми става тъжно.

- Имаш ли рекламни договори за екипировка?
Рекламен договор за екипировка нямам. Играя с екипи на Wilson, закупени от състезател на дядо ми, който ни помага финансово за повечето от турнирите. Имам екипи, получени от участието ми на Nike Junior. За маратонките и всичко останало се грижи баща ми.

- С твоята братовчедка Борислава Ботушарова водихте няколко трисетови  битки, освен това  играхте доскоро заедно на  двойки, мислите ли да продължите вашето сътрудничество? Какво е чувството да излезеш на корта  срещу роднина?
Тази година с Буба играхме няколко пъти. На държавното първенство за жени в зала, в Ниш, на отборното първенство за жени, на Алианц Къп. До турнира в Албена нямах победа над нея. Падала съм и в два и в три сета. Много бях щастлива от победата. Тя е каката, с много повече опит и турнири. Буба има много предимства - по-висока е, играе агресивно, но и аз съм с характер. Можем да се допълваме, но аз търся винаги победата. Буба не показва емоции, но играта й също е успешна. И двете имаме нужда една от друга. Дори и да не го осъзнаваме.

- Какво мислиш пречи на още българки да пробият в топ 100?
Много е трудно - почти невъзможно да пробиеш в топ 100. Трябва стратегия - както казва майка ми за дългосрочно развитие. Не може да се работи на парче. Важно е всеки да знае какво иска и какво може. Добрият треньор е от голямо значение. Необходими са средства и участия в турнири. Повечето състезатели са елиминирали треньорите, което е недопустимо. Всеки родител си мисли, че разбира от тенис. Да наблюдаваш играта отвън е едно - на корта е съвсем различно. Всеки иска да победи, но от мача продължава само един. Ако не можеш да се състезаваш или не искаш или изпитваш страх, не излизай на корта. Тази игра е за умните и смелите. Това винаги го казва дядо ми. Имам и девиз, но не знам дали да го казвам.

- Какво е мнението ти за играчи като Каролина Вожняцки и Агниешка Радванска? Твоята игра е коренно различна и наподобява тази на Петра Квитова и Серина Уилямс. Ти самата как определяш стила си, кой ти е любимият удар?
Не искам да съм като Вожняцки и Радванска. Моят стил си е мой стил. Това, че не отстъпвам от задна линия понякога е проблем, но така ме е учил дядо ми. Всичко дължа на него и семейството ми. Майка ми казва, че ще ме гледа само ако стигна финал. Ако можеш да победиш себе си - можеш да победиш всеки.

- Имаш ли кумири  в тениса? Какво мислиш за Григор Димитров и Цветана Пиронкова?
На живо съм се срещала с Жюстин Енен - много ми хареса докато бях на подготовка при нея. Кумирът ми е Серина Уилямс - страхотен характер. Войн на корта и в живота. Федерер е талант - малко могат да му подражават. Любимият ми турнир е "Ролан Гарос" - дано играя някога там.

И Цвети, и Григор ги познавам лично. Те двамата са супер играчи. Не ми харесва, че ги коментират в блоговете.

- Къде се виждаш след 5 години?
След 5 години - не мога да мисля толкова напред. Целта е топ 100 пък каквото сабя покаже. С подходящия екип мога да го постигна. Много хора са ми казвали да си избера стил и играч и да играя. Имам собствен стил и характер, просто трябва да се науча да се владея и да не показвам емоции. Всичко се учи - стига да не е много късно.

Янчо Христов

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини