Влияят ли килограмите върху успехите на корта?

Със своите 172 сантиметра и 54 килограма Агниешка Радванска има по-голяма прилика с повечето супермодели, отколкото с професионален тенисист. Но макар да отстъпва с много в мускулната маса на основните си конкурентки в една от най-изискващите от физиката ери, полякинята успява да компенсира с бързина на движенията и ума, за да се противопостави на мощните си съпернички.

Стилът на Радванска напомня на този на Мартина Хингис до толкова, че самата Агниешка многократно е споделяла, че и е писнало от тези сравнения. Това обаче я прави една от най-наблюдаваните играчи в женския тур. Анди Мъри, който също е популярен с малко по-прецизен подход към играта не крие, че Агниешка Радванска е една от любимките му на корта.

Но колкото и да е забележителна, Ага така и не успява да бъде сериозен фактор на турнирите от Големия шлем. Най-големият и успех си остава финала на Уимбълдън през 2012 година, когато бе отнесена от Серина Уилямс.

През този сезон тя пропусна отличен шанс, губейки от Забине Лизицки на полуфиналите, което накара доста хора да се замислят дали не би било по-добре, ако Радванска комбинира отличният си тенис „ум“ с допълнителен „сексапил“ в сервисите и ударите?

Жан-Пиер Брюер, който е бил хиропрактор и физиотерапевт на Анди Мъри и Виктория Азаренка също отдавна е фен на Радванска. „Тя е различна от останалите момичета. Разчита много добре играта на съперничките и използва тяхната мощ изключително добре. Не е толкова висока като Вика, Серина или Шарапова, но компенсира това с невероятен поглед върху играта. Мисля, че е невероятно талантлива“, коментира той.

Брюер обаче не е убеден, че повече мускули ще се донесат ползи на Ага. „Това е въпрос за един милион. Ако я направим по-голяма, ще заиграе ли по-добре?“, размишлява той. „Трябва ли повече мощ в нейната игра? Въпросите са много. Мисля, че много пъти в този бизнес хората са казвали „о, ти си прекалено слаб“ или „трябва да качиш килограми“, но това може да доведе до катастрофа. Истината е, че нещата са много индивидуални и не ми харесва, когато хората генерализират какъв трябва да бъде играчът“.

Брюер е на мнение, че представянето на даден състезател зависи от начина, по който функционират неговите мускули, а не от техния размер, посочвайки за пример суперзвездата на леката атлетика Юсейн Болт.
„Ако се вгледате в спринтьорите, преди 10 години човек би казал, че трябва да си доста здрав и по-нисък, за да си добър спринтьор. Сега имаме обратния пример. Имаме един човек, който е много висок и доста слаб сравнение с останалите, но е най-бързият човек на света. Неговото тяло функционира повече от перфектно. Юсейн няма най-големите мускули, но е способен да ги използва от главата до петите, тялото му е по-добро от това на всеки един друг“.

„Много често гледаме на играчите в опит да ги вкараме в стереотип. Когато видим някой по-лек като Жил Симон си мислим, че това момче не е достатъчно мощен за играта. Проблемът е, че отсъждаме само на пръв поглед и според външния вид на човека. Много по-важно е да се вникне във възможностите на играча, да се разбере какво може той. В тениса може и да имаш здрави мускули, но може и да нямаш, но да направиш така, че да функционират максимално добре и да бъдеш невероятно остър на корта“.

Според Брюер Радванска може би не иска да е по-голяма и поради естетични причини. „Другият въпрос е дали тя всъщност иска повече мускули и маса, защото външния вид е нещо императивно важно за една жена. Момичетата са съдени според външния си вид дори . За съжаление част от женския тенис е да бъдеш секси и аз смятам, че момичетата много добре знаят това.“

Така или иначе, решението на проблема с повече успехи на турнири от Големия шлем може би е залегнало в по-агресивен подход при важните точки и може би развитие на повече психическа стабилност, което идва с по-големия опит в мачовете от най-високо ниво. Нито Новак Джокович, нито Анди Мъри имат по-големи мускули от Жо-Вилфред Цонга или Гаел Монфис – две от най-здравите момчета в тура, но вече са носители на титли от Шлема, тъй като са развили тела като от стомана.

Мнението на Брюер е, че по отношение на функционирането на мускулите в мъжкия тенис №1 са Роджър Федерер и Новак Джокович, което обяснява и защо двамата толкова рядко страдат от контузии.

„Ако се вгледате внимателно в Новак Джокович няма как да не видите веднага, че той невероятно координиран, изключително гъвкав и пределно балансиран. Мисля, че Ноле и Федерер са двамата най-добри играчи по отношение на начина, по който се движат. Федерер е гладък на корта, красив и всичко, което прави, сякаш се получава без усилие. Джокович впряга повече усилия, но способностите му са невероятни. За нещата, които прави с глезените си, когато се приплъзва от едната страна до другата, обикновено хората биха казали „не го прави, ще се нараниш“, но той се справя повече от отлично“, завършва анализа си Брюер.

Автор: The Tennisspace

превод: Николай Драганов, Tennis24.bg.