Как да подобрим самочувствието си в играта

Едно от най-големите желания на играчите (бел. ред. - става дума за тенисисти, но и е валидно за всички) в психологически аспект е да подобрят и развият самоувереността си. Всъщност, може да се каже, че на всяко ниво на тениса – от юноши до професионалисти, рядко може да видим наистина постоянно уверени в себе си играчи.

Защо е така? Защо толкова много играчи са неуверени на корта? Самоувереността като понятие е описана като: такова състояние, при което вашите очаквания или прогнози са верни, или избраният начин на действие е правилен и най-ефективен.

Крехка увереност
От големия ми опит като тенисист и треньор смятам, че повечето играчи изграждат този тип увереност – крехка, нестабилна увереност. За повечето тенисисти увереността означава, че ще успеят. „Увереността е общо описана като състояние на хората, че хипотезите или очакванията им са верни.” Точно това, което търсят тенисистите – те търсят сигурност. За повечето хора сигурността се равнява на увереност.

„Ако аз съм 100% сигурен, че ще постигна тази цел, то аз съм уверен в себе си”. Но ако не съм сигурен, то значи, че аз имам съмнения в този момент. Естествено съмнението и увереността не могат да съществуват по едно и също време – поне по този начин. Следователно увереността на база на резултатите не е правилният тип увереност.

Това всъщност е много крехка форма на увереност, която изчезва веднага, когато резултатът на очакванията не е благоприятен. Тенисистите много добре разбират, че резултатите от мачовете не са много ясни и затова те се чувстват неуверени.

Постоянна увереност
Другото определение за доверието, което ние можем да намерим, е това: "Спортистите имат самочувствие, ако те вярват, че е възможно да постигнат целите си." Има много малка разлика в думите, която дава големи различия в крехката и постоянната увереност. В повечето спортисти дефиницията е „Спортистите имат самочувствие, ако те вярват, че ще постигнат целите си”.

Разликата е в думите МОГАТ и ЩЕ. Думата МОЖЕ означава, че увереността не се основава единствено на резултата на мача. Увереността на играча се основава на възможността да преодолее (може) задачите за постигане на целите си. Той не знае резултата, но той вижда възможност да преодолее препятствия, за да я постигне. Увереният играч е уверен в себе си, защото той вярва, че ще приложи усилия да постигне резултата, и е готов да вложи всичките си сили за това.

Разликата между постоянна и крехка увереност
Както споменах, преди постоянната увереност е тази, която се основава на думата „може би”. Това е, когато увереността се основава на уменията и възможностите. Думата МОГА се основава на способности и умение: „Мога, в състояние да направя това. Това състояние не се променя по време на мач – освен ако не сме контузени или много уморени. Координацията, баланса, техническите и тактическите умения на играча не могат да се променят по време на мача. В действителност, те могат само да се подобряват в дългосрочен план от игра.

Крехката увереност се основава на волята за победа. Играчът е самоуверен, само когато е сигурен, че ще спечели. Когато резултатът се движи добре, той играе добре, уверен е. Веднага, когато се случи нещо, което да намали сигурността му в победата, увереността му пада. Затова и този тип увереност не е постоянна – в действителност тя се променя много пъти по време на мач – затова има толкова много колебания в играта на тенисистите – особено юноши и девойки.

Как да се научим на постоянна увереност?
Как ние научаваме "погрешния" вид увереност? Играчът се научава на погрешния тип самочувствие, когато е хвален и критикуван на база единствено на резултата. Треньорите и родителите са тези, който преподават (несъзнателно, разбира се) на  погрешния вид увереност. Когато ние хвалим играча за добрия удар на топката или за добре изглеждащ удар, ние им предаваме послание, че те са добри.

Когато играчът пропуска, ние го критикуваме и съобщението сега е, че той не е добър. Тогава играчът започва да се асоциира с неговите резултати в тениса и, ако този резултат е негативен, той се асоциират като лош играч. Тогава той понякога се съмнява „Как мога да спечеля мач, когато загубих предния път и значи, че не съм добър играч?”

Родителите и треньорите създават увереността на играча, а не самите играчи. Играчите са повлияни от нашата обратна връзка и въз основа на нея те създават свое собствено чувство на увереност – или липса на такова.

СЛЕДВА ПРОДЪЛЖЕНИЕ