"Перфектният" Родик научи важен урок
През последните седмици ставаме свидетели на пробуждането на един играч - Анди Родик. Само в рамките на няколко дни американецът игра финал на Индиън Уелс и спечели в Маями, обръщайки в полуфиналите Рафаел Надал. Лично аз не очаквах, че Анди ще може да се пребори с играч от Топ 3 и имах сериозна причина: Родик играе прекалено еднакъв и консервативен тенис - според мен.
Неговата игра се прекрои много през последните 5 години, в следствие на работата с Джими Конърс и други опитни треньори. Може би грешката на Анди е това, че ги е слушал прекалено много. Той сведе до минимум грешките си на корта и на моменти създаваше впечатление, че иска само да върне топката в другото поле и да допусне колкото е възможно по-малко неточности.
Ако следите тениса в последните години опитайте се да си спомните някой страхотен завършващ удар на Родик, аз лично не мога да се сетя за много. Ако ви попитам обаче за подобни зрелищни удари от страна на Федерер и Надал на пример, ще си говорим с часове.
Това е разликата между големия шампион и просто много добрият играч. В момента играта на Анди тактически е близо до съвършенство. Наблюдавах внимателно ударите му в мача с Надал и наистина не мога да се сетя за тактическа грешка. Тактиката е само един нюанс от играта на големите, но Анди я използва по възможно най-умния начин.
С неговия фантастичен сервис, страхотен форхенд и стабилен бекхенд, тактическите перфектното му поведение на корта и солидните излизания на мрежата, Родик можеше да спечели много повече турнири до момента. Миналата година обаче той вдигна само един трофей - в Мемфис. Защо?
Поради същата причина, заради която загуби финала в Индиън Уелс преди седмици - играе прекалено контролирано и не опитва от онези страхотни завършващи удари, които демонстрират Надал и Федерер.
Всеки един риск на корта е сведен до минимум и всеки удар е отлично премислен и изпълнен умно. От кога това е проблем обаче?
Защото когато играчите от Топ 20 се съберат на един турнир и започнат директните битки между тях, всеки опитва да измисли нещо ново, да отправи удар от на пръв поглед невъзможна ситуация, за да изненада съперника си. Защото това е единственият начин да победиш някой добър колкото теб - да се опитваш да правиш невъзможни точки от всевъзможни позиции на корта. Именно това стори Любичич на финала в Индиън Уелс. И в двата тайбрека хърватинът бе човекът, който рискува повече, който направи повече запомнящи се уинъри.
Това е и една от причините Федерер да доминира толкова години в мъжкия тенис. Подобно на Родик и той играе много умно, но за разлика от него във всеки един свой мач осъществява няколко фантастични удара. В същото време трябва да гледаме Анди няколко седмици на корта, за да видим уинър зад основната линия.
На мача с Надал Родик започна по познатия ни начин - премерени удари и добра защита. Това обаче по никакъв начин не затрудни Рафа, който спечели първия сет без особени проблеми. През втората и третата част Родик явно осъзна, че няма как да спечели мача, ако не включи повече рисковани удари. Направи го и спечели. Въпросът сега е дали Анди е взел правилната поука от този мач, или ще продължи да играе тактически перфектно, което едва ли ще му помогне да спечели втора титла от Шлема през кариерата си.
Томаш Мансингер