От голяма надежда до сбъдната мечта



От голяма надежда до сбъдната мечта
Свързани турнири
Свързани играчи
Тагове
08-09-2012 20:52 | Искра Бочева

Тазгодишният US Open ще бъде запомнен с оттеглянето на двама големи шампиони при мъжете и жените - бившите номер 1 Ким Клайстърс и Анди Родик. И докато белгийката беше обявила отдавна намеренията си, то американецът шокира всички с внезапното си решение. Като дългогодишна фенка на Родик, смея да твърдя от самото начало на кариерата му, реших да споделя няколко реда, защото според мен този тенисист е заслужил уважението на всички ни.

След успешната си кариера на юноша, завършвайки като номер 1 през 2000 г., треньорът на Анди е този, който го убеждава, че има бъдеще за него в професионалния тенис и така започва началото на една кариера. Още само на 19, Анди побеждава Майкъл Чанг, забележете на клей (най-трудната настилка за Родик), след което побеждава други бивши номер 1 - Пийт Сампрас и Густаво Кюртен. Едва в десетото си участие на турнир при мъжете, той вдига титлата. Мястото е Атланта, САЩ, а годината - 2001.

Малко след това Родик достига до номер 14 и е най-младият състезател в топ 20. Тогава американците започват да гледат на него като нова надежда, някой, който ще приеме щафетата от Агаси и Сампрас. Още тогава Родик печели много симпатии със сърцатата си игра, уникалният си стил и разбира се, фамозният си сервис.

Няма да бъде забравен онзи феноменален мач на 1/4 финалите на Аустрелиън Оупън през 2003 г. срещу Юнес Ел Айнауи, който приключва 21-19 в петия сет с победа на Родик. Впоследствие това се оказва годината на Анди - печели 6 титли, 3 от които са невероятната му серия - Мастърсите в Монреал, Синсинати и ЮС Оупън и завършва годината като номер 1. Невероятно постижение, нали?

След титлата от Шлема американската надежда в лицето на Анди става сбъдната мечта. Свикнали сме повечето млади звезди, които изгряват рано, бързо да прегарят и угасват и биват забравени. Но не такъв беше случаят с Анди. Той бе един от най-постоянните тенисисти през последните 10 години. 9 години подред  (от 2002 до 2010 г. той завършва в топ 10 и 12 години подред той печели поне една титла всеки сезон, постижение, което споделя единствено с Федерер от активните тенисисти). През всички тези години, Родик е бил упрекван и критикуван много от хора, които не оценяват какво всъщност е постигнал той, а отброяваха само това, което не е.  Но както Родик отбелязва в едно от последните си интервюта, не съжалява за нито един миг.

 Имаше много върхове и падения, които обаче са част от играта и затова тенисът е велик спорт. На няколко пъти Анди беше отписван, упрекван нелепо сякаш не може да играе тенис.  Но той се е завръщал с гръм и трясък, за да покаже, че още е достоен да се бори с най-добрите. Така неочаквано достигна финалите на ЮС Оупън през 2006 и Уимбълдън през 2009 г.

И в двата случая отпадна от големия си съперник през годините - Роджър Федерер. Но Анди не съжалява нито за миг, защото осъзнава колко малко хора имат възможността да играят на такива форуми, и докато повечето хора му съчувстват за тези сърцераздирателни загуби, той се чувства щастливец. Това е да си велик шампион, да знаеш да приемаш загубите с високо вдигната глава.

Анди притежава голямо сърце и гори в играта. Приятелите му от отбора за купа Дейвис го определят и като голям лидер. Именно той през 2007 доведе Щатите до победата. Има 33 победи (2-ри след Джон Макенроу) на единично за купа Дейвис във време, когато повечето топ играчи избират да се концентрират единствено върху останалите турнири от календара. Не и Анди. Дълго време той гордо развяваше американския флаг. В последното си интервю бе попитан дали му е било трудно с всички тези очаквания на гърба му, но той отговаря подобаващо: „Това не е трудно, трудно е да си родител на 2 деца и да ходиш на 2 работи, мъчейки се да им осигуриш всичко и да свързваш двата края”.

Славата така и не промени Родик, той не се възприемаше насериозно, а сякаш на шега. И изигравайки последния си турнир споделя, че се е чувствал като  „12-годишно дете, което се разхожда в парка''.

Миналата година имах щастието да зърна моя идол на живо и бях дори още по-впечатлена от характера му и поведението му, от отношението към феновете. Докато Надал, Федерер, Шарапова, Возняцки тренираха на корт, недостъпен за фенове, то Родик тренираше на такъв сред тълпата и се раздаваше за нея. Имитираше свои колеги от тура и създаваше неповторима атмосфера. Личеше си колко много обича този спорт във всеки негов аспект.
Но както отдавна сам е казал:

„В даден период от живота си имаш нещата, които искаш или знаеш причините, поради които не можеш да ги имаш'”. Е това се оказа валидно в пълна сила за самия него. Усещайки, че не може да дава 100 % от себе си за любимата си игра, Анди реши да сложи край на едно пътешествие, изпълнено с много незабравими мигове. За него, за един шампион, е неприемливо просто да витае в тура, играейки по 5-6 турнира годишно. Той винаги е бил един от максималистите, не най-талантливият, но може би най-трудолюбивият тенисист.

И нека тези, които свързват Анди само с рекордния му сервис, се замислят и съм сигурна, че в съзнанието им ще изникне поне един момент, една точка, която ще ги накара да се усмихнат, да потреперят и да оценят колко много всъщност е постигнал той в ерата на едни от най-великите спортисти като Федерер, Джокович и Надал.

Ще ни липсваш, Анди! Успех в кариерата на радиоводещ и успех в последващите инициативи на твоята фондация, дала шанс на толкова много деца по в неравностойно положение. Тенисът изгуби едно от най-харизматичните си лица. 

Коментар на Искра Бочева, специално за Tennis24.bg

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Други новини