Тодор Попов: БФТ не е имала добър президент като Стефан Цветков

Известният телевизионен коментатор Тодор Попов, популярен и от ефира на „Евроспорт”, бърза за поредната си тренировка по тенис, но удържа на думата си за среща и разговор специално за seniorstennis.bg.


Много неща човек си мисли, че знае за такива публични личности, но и много е скрито зад кулисите. Безспорно е едно – животът на над 60-годишния мъж, кипящ от жизненост и енергия, може да бъде сведен до две ключови думи: телевизия и тенис. Ще добавим, че е световен вицешампион за журналисти от 2011 г.

Да поговорим за тениса, който май стана и повратен момент в съдбата ти. Не дойде ли малко късно в живота ти?
Късно, да, но толкова здраво се настани в сърцето и живота ми. Късно, в сравнение с тези, които са започнали да играят като деца, после са се развили като професионалисти. Аз съм минал през 10-ина спорта, без да се занимавам с тенис. На тенис на маса, примерно, съм бил трети в България. Реално погледнато това са спортове, които хем имат нещо общо, хем нямат. И двата са ракетни , но, изпитах го на гърба си, ползите са много по-малко, отколкото вредите, когато хванеш по-голямата ракета. А аз я хванах за първи път може би на 36 години. Веднага усетих, че ми се отдава, реших, че след броени месеци ще мога да бия аматьори, които тъпчат на място. Обаче колкото повече играеш, си даваш сметка, че не е толкова лесно, колкото си го мисли човек. А аз се заредих и с теория и разбрах, че става все по-трудно да стигнеш някакво ниво.

С каква теория се зареди?
Взех американска диплома от US PTR (Professional Tennis Register) – призната за най-голямата треньорска организация в света. Бях в академията на Болетиери и в PTR Всяка година излиза хендбук и преминалите курсовете се квалифицират вече в 4 категории (бяха 3). А още през 1994 г. - бях в Националната телевизия, завърших курс и тук под ръководството на тогавашния изпълнителен директор, който все още е шеф на тази организация. Аз бях от първите, които взех диплома. Платих си, направих го за знания, за кеф, за да ми бъде в абсолютна помощ при коментарите. Попивах с ей-такива очи и уши...

Всъщност ти смени режисьорския пулт с микрофона. Енциклопедичните ти познания в областта на спорта са безспорни, но как се реши на промяната?
Още преди да завърша курсовете и да премина от режисурата към коментаторството, при текучество в националната телевизия, бях помолен да попълвам дупки и да коментирам спортове, увиснали без коментатори. Е, до Олимпийските игри в Сидни, където имаше екип от 7-8 души не стигнах, но като изпълнителен човек коментирах от тук няколко спорта.

И превърна тениса в коментиран спорт №1.
Това бе най-доброто, което може да направи човек – да превърне хобито си в работа. Тенисът е изключително привлекателен за мен - не само модерен, но и коректен спорт, защото в него нямаш пряк контакт със съперника. Аз съм играл и баскетбол, и хандбал, знам какво е да имаш срещу себе си груб съперник - контузии, падания, удряния. В тениса има преграда, нямаш пряк съперник , имаш надлъгване – тактическо и технически умения. Първо започнах да пиша, така за удоволствие, по вестници. Спомням си дори се осмелявах да коментирам и тема табу – парите в професионалния тенис...

Ти си особена порода, перфекционист в професията, с широки познания за тениса във всяко отношение. На корта си аматьор. С кого ти е приятно да играеш?
Това е хубав въпрос. Ще кажа нещо много интересно, което със сигурност ще влезе в разрез с възгледите на някои „напреднали” тенисисти. Аз много обичам да играя на стена. Стената, според повечето лаици, е нещо, което трябва да бъде използвано от най-неуките. Напротив, там неукият удря една топка и след това гони топката 5 минути. А по-ученият, който контролира топката, може да си тренира каквото иска – правиш си бекхенд, форхенд, слайс, лифт, серия от волета, смашове. Има едно специално упражнение – удряш топката не в стената, а пред стената долу, тя идва горе. Това е за контрол, да усещаш топката. Друго, с което учудвам останалите е, че продължавам да играя сингъл. На моята възраст 99% от хората играят почти само двойки. На мен ми доставя удоволствие да се усъвършенствам. Виж, аз знам къде са ми пропуските, особено като не играя 1-2 месеца. Знам върху какво да работя. Приятно ми е и в този смисъл не подбирам да играя непременно с по-добър партньор. И много по-слаб от мен да ме покани, не отказвам. Защото даже и с него, аз мога да си тренирам, както искам. Самият факт, че ще подавам равномерни топки, така че на него да му е удобно, пак е от полза за мен, защото аз си контролирам топката. Използвам и в коментарите си този термин, който мнозина, които не държат ракета, не могат да разберат. „Контрол” е да сложиш топката, не да я пратиш – все едно с ръка я хващаш и я поставяш точно там където искаш, както казваше един наш бивш играч. Това е големият майсторлък....

Ти си гледал, чел, учил много, но един малко по-обикновен любител в България как да изгражда тези качества? Какъв е пътят да се развива?
Бих ги посъветвал в началното обучение задължително да минат при квалифициран треньор или учител - някой, който може да ги научи. Защото едно е да можеш да играеш, друго е да можеш да го предадеш, да обучиш. Освен педагогически познания, нужна е и методология как от елементарното да се върви към по-сложното. Сега като гледам по кортовете как стават тренировките, съм разочарован от кадрите. Боли ме, защото качествените треньори в България излизат навън, тук не получават пари. Наблюденията ми са и за работа с професионалисти, и с любители и съвсем начинаещи. Мързелив треньор хванал един кош и подава топки. За половин час нито един ученик не уцели един път топката, да не говорим за правилен удар или контролиране. Минава му часът, потупва те по рамото и си отива. Безумие! Представа няма за индивидуално обучение в общото. Както обяснява на всички, примерно, да се приближи до някого и да му каже тихичко: не си свил достатъчно ръката, внимавай другия път. А после да отиде при друг. Така се чувства вниманието, отношението. „А, тренерът ми обърна внимание, значи ме наблюдава непрекъснато.” Човек си плаща да се учи, но съществува елементът как го учат.

А като организация на турнири в аматьорския тенис в България. Ти играеш и във ветерански прояви. Не са ли малко изолирани от любителските?
Първо, искам да отбележа, че отдавна БФ по тенис не е имала такъв президент като Стефан Цветков. С изключителни връзки в международния тенис с такава работоспособност, че където и да е – извън България, в България, в Международната, Европейската федерация, той е в постоянен контакт с БФ Не е само представителна фигура, както в повечето федерации, а истински действащ президент. Всяка една крачка първо е инспирирана, а после е контролирана от него. Та по негова инициатива направихме сигурно повече от 10 съвещания за аматьорския тенис. Години наред се борихме да избистрим квалификацията за аматьорски тенис. В правилниците въртяхме да не е бил никога състезател или да е бил преди 10 години, преди 5 години.. Трудно е да се квалифицира до коя година, като си играл примерно до 16 г. Бил ли си професионалист, като си се регистрирал веднъж, пък никога не си играл. Как да се приобщят и младите, които не се състезават повече и т. н..Студентският тенис също е голяма дупка в българския спорт. И затова, по примера на цял свят, приехме да има единна верига за любители и ветерани с възрастови групи – Seniors Tennis. Има една малка преграда, която сложихме - да не си играл допреди 5 години. Радостно е, че се прие да има възрастова група при мъжете над 60 години. Много положително явление е обединената KAI национална тенис лига с единна ранглиста по възрастови групи и интересът е голям.

Ти ще участваш ли в предстоящите издания?
Разбира се.

Много са успехите ти на любителския корт, а коя е най-тежката ти загуба?
Един от най-лошите спомени ми е, когато в Албена изтървах световната титла. Играх полуфинал със световния шампион от предната година, който сега е световен шампион над 70 г. В първия сет 6:0 първи сет за мен, отпуснах се и загубих втория сет, но чувствах, че държа играта. Съдията Миро Братоев заяви, че се играе маратонския тайбрек в решаващия. Поведох с 6:0 в този тайбрек, вече се виждах на финал, когато загубих. Да ме питаш после, не помня нито една топка как съм изиграл до края. Сега вече мога да го разказвам и с усмивка, но ми е като обица на ухото.

Тенисът не е само спорт, а начин на живот, беше написал по повод светлата личност и делото на д-р Тодор Тодоров. Можем ли да го отнесем и за тебе
Трудничко, защото по-голямата част от живота си съм свързан с телевизията. Нищо друго не съм работил освен телевизия. Виж, тенисът – страст за цял живот е друго нещо.