Adios, La Bomber

Фернандо Гонсалес официално сложи край на кариерата си на „Мастърс 1000” турнира в Маями. Късно снощи чилиецът загуби от Никола Маю в двубой от първи кръг, който се оказа негов последен състезателен мач. В кариерата си Гонзо печели много симпатизанти. Основен белег в играта му е мощния форхенд, заради който заслужава прякора си „Бомбардировача” (The La Reina Bomber). Големите победи и успехи на Гонзалес през последните години са добре познати на света, затова решихме да ви представим чилиеца под друга светлина – неговите ранни години и фактите, които малцина знаят. Предлагаме ви кратка илюстрация на първите стъпки на Гозалес в тениса.

На 4-годишна възраст малкият Фернандо Гонзалес, като повечето деца играе навън по цял ден. Спортовете, които практикува са тенис и футбол. Когато навършва 6 години неговият баща, който като тийнейджър се е състезавал в аматьорски тенис, го ориентира към корта за сметка на футболното игрище.

Ориентирал се към тениса, Гонзо и семейството му се местят да живеят в източната част на Сантяго, където три пъти седмично тренира в клуб „Ла Рейна”. Негов първи треньор там е Клаудио Гонзалес (нямат роднинска връзка).

През 1988, когато е на 8 години, Фернандо Гонзалес и баща му заминават месец и половина за Америка, където Гонзо провежда няколко тренировки. Няколко години по-късно, през 1992, Гонзалес се мести със семейството си в САЩ, където живее в следващите 4 години. Това се оказва и изключително важен ход в развитието на младия чилиец, който продължава развитието си в местна тенис академия в Маями. В този ред на мисли Маями неслучайно е специално място за Фернандо Гонзалес и неслучайно той избра да прекрати кариерата си точно там.

Като юноша Фернандо Гонзалес достига до №1 в ранглистата. През 1997-ма година той печели в турнира на двойки US Open, където е в тандем с Николас Масу. Година по-късно, през 1998-ма, печели „Ролан Гарос” на сингъл (на финала побеждава бъдещия шампион в турнира при мъжете Хуан Карлос Фереро) и на двойки.

В същата година, когато е на 17, Гонзалес дебютира и за националния отбор в двубой за купа „Дейвис” срещу Аржентина. 1998-ма е последната година на Гонзалес в юношеския тенис. В нея той записва няколко добри постижения, в това число 3 полуфинала в турнири от „Фючърс” категорията и една титла.

Първата си титла като професионалист на ниво АТР Фернандо Гозалес печели през 2000-та година на турнир в Орландо. На финала той побеждава добрия си познайник Николас Масу. Двамата играят изцяло чилийски финал за първи път от 18 години! В същата година Гонзо дебютира и в турнирите от Големия шлем, където записва ранни отпадания.

Годината, в която Гозалес прави сериозен пробив в мъжкия тенис е 2002-ра. През февруари чилиецът печели втора титла на ниво ATP, след като триумфира на турнира Вина дел Мар. Няколко месеца по-късно той спечели и титлата в Палермо.

С голяма доза увереност в силите си, младежът достига до полуфинал на „Мастърс” турнира в Синсинати, а след това и до четвъртфинал на US Open. През септември 2002-ра година Фернандо Гонзалес измества бившия №1 в света Марсело Риос и става първа ракета на родината си.

През август 2004-та година Фернандо Гонзалес записва със златни букви името си в историята на чилийския спорт. В тандем с Николас Масу той печели златен медал на Олимпийските игри в Атина (турнира на двойки), като става първият чилиец, който печели злато от Олимпийски игри.

От тук нататък Гонзалес в продължение на години бе неизменна част от елита на мъжкия тенис. За жалост в последните две години чилиецът страдаше от множество контузии, които не му позволиха да се подготвя нормално и да заема мястото, което му приляга най-много в ранглистата.