Игра в екип

Джон Макенроу - Питър Флеминг, Тод Уудбридж – Марк Уудфорд, Мартина Навратилова - Пам Шрайвър. Това са само някои от великите тандеми, които доминираха в двойковата игра през последните десетилетия. Интересното в случая при Макенроу и Навратилова е, че тези колоси по един забележителен начин успяваха да съчетават изявите си на двойки с тези на единично.

Времената обаче се менят и за съжаление днес все по-рядко виждаме водещите имена изобщо да се записват на турнирите по двойки. Естествено, този факт има своето съвсем логично обяснение - изострената конкуренция и все по-големите натоварвания не позволяват на фаворитите при игрите по единично да участват и на двойки. Разбира се, има и изключения, какъвто бе случаят на Олимпийските игри в Пекин, когато любителите на тениса се насладиха на гениалните изпълнения на Федерер, този път на каре.

Макар че мнозина са склонни да пренебрегват тази дисциплина, всъщност играта на двойки съвсем не е по-малко трудна и изисква ред специфични качества. Наличието на четирима играчи превръща корта в своеобразен лабиринт с безброй възможни комбинации и отигравания. Интересното е, че ако сформирате отбор от двама първокласни играчи по единично, изобщо няма гаранция, че те ще имат успех на двойки. Причината за това е, че при двойките правилата на играта са различни и ключов фактор е разбирателството и синхронът между партнъорите.

Тъй като двойките са много популярни сред тенисистите аматъори, реших тук накратко да направя опит за обобщение на някои от основните положения - технически и тактически, които биха ви помогнали да играете по-успешно.

Сигурно знаете поговорката ”Два остри камъка зърно не мелят”, така че бъдете готови на компромиси, ако вашият партнъор е по-опитен или има по-добри и точни удари, нека той да бъде водещият в двойката. Това е нещо съвсем нормално: при професионалистите също има лидер, който поема отговорност в ключовите моменти или пък избира тактиката. Задължително е по-опитният и по-сигурен в отиграванията от двамата да играе от лявата страна, или както още се нарича "авантаж" полето, поради това, че когато посрещате, точките 30-40 и "преимущество" се разиграват точно от тази страна и са решаващи за изхода на гейма.

Много ценно е, ако един от двамата играе с лява ръка. По този начин ще разполагате с форхенд и от дясната и от лявата страна - такъв е случаят с братята Брайън, най-успешният дует в момента. Все пак при повечето тенисисти, любители или състезатели, форхендът е по-силният удар.

Може да се каже, че при двойките най-важни са сервисът и волетата. Добрите играчи се стремят колкото се може по-бързо да превземат мрежата, от там е много по-лесно да се завърши топката. Ето защо, ако наблюдавате мач между професионалисти, доста често ще виждате разигравания, при които и четиримата играчи са в близост до мрежата. Разбира се, изобщо не вреди, ако играете добре от дъното на корта, но за да имате успех, трябва да търсите атаката към мрежата при първата удобна топка.

Не е задължително да притежавате топовен сервис, за да имате успех в геймовете, при които вашата двойка изпълнява начален удар. Много по-ценно е да владеете насочването на топката и въртеливите движения, отлична работа в двойките върши сеченият сервис. Всъщност един по-лек, но добре насочен сервис е за предпочитане, тъй като дава малко повече време да стигнете до мрежата (при условие, че се придържате към тактиката сервис-воле). Добрият контрол на началния удар дава голямо поле за действие на партнъора ви в близост до мрежата. Много от ретурите на съперника могат да се превърнат в лесна плячка и разиграването да приключи бързо във ваша полза.

Търсете разнообразието при изпълнение на сервис, не позволявайте на опонентите да се приспособят към един и същ тип начален удар. В тази връзка изключително важна е комуникацията с партнъора, добре е той да знае къде ще бъде насочена топката, за да предугади ретура и евентуално да търси пресичане. 

Една от често допусканите грешки е сервиращият да застава прекалено близо до средата на основната линия. По този начин полето, където трябва да попадне началният удар се, “затваря”, тъй като партнъорът ви стои на пътя на топката. Изпълнявайте сервис по-близо до “коридора”, така ще може да постигнете по-голяма вариативност, възможност да насочвате топката и към двата удара на посрещащия.

Какво би следвало обаче да се стреми да прави играчът на мрежата, когато неговият партнъор изпълнява сервис? Това до голяма степен зависи от качеството на началния удар. Както вече стана въпрос, основната задача на човека на мрежата е да пресече ретура или някоя от следващите топки и да приключи разиграването. Може би най-важното условие, за да бъде постигната тази цел, е правилното пласиране на корта.

Една от често срещаните грешки е заемане на позиция прекалено близо да страничната линия, като по този начин играчът се изолира и възможността да се намеси в разиграването е нулева. Добре е да се застава по-близо до центъра на корта и на около метър, метър и половина от мрежата. Tази позиция ви позволява да се възползвате от евентуален добър сервис на партньора и да изпълните агресивно и завършващо воле. Ако успеете да пресечете топката, никога не целете линиите.

 Най-сигурното отиграване е насоченото към краката на съперника, който се намира в предна позиция. Винаги се стремете да играете с топката над нивото на мрежата, оставите ли я да падне твърде ниско, волето става трудно за изпълнение и почти невъзможно за завършване.

Също както и във футбола, от огромно значение е движението по игрището, дори когато не се играе с топката. Задача №1 е равномерното покритие на полето, ако партнъорът ви направи две крачки настрани, необходимо е и вие да сторите същото, за да компенсирате неговото движение и да предотвратите отварянето на голяма пролука. Една от най-грубите грешки е заставането един зад друг в една линия, като по този начин максимално се улесняват съперниците. Ако единият играч бъде прехвърлен например и неговият партнъор поеме тази топка, незабавно трябва да се сменят местата.

Нека да кажем някоко думи и за основните положения, когато посрещате сервис. Ясно е, че двойката, притежаваща начален удар, има предимство и задачата на посрещачите е доста трудна. Точно заради това добрите играчи печелят сервис геймовете си и реализирането на пробив става сравнително рядко и обикновено се оказва решаващо за изхода на сета или мача. Накратко: дръжте топката далеч от съперника, намиращ се на мрежата. Правилото е ретурът да бъде изпълнен в посоката, от която е дошъл сервисът. 

Използвайте сечени удари, било то от форхенд или бекхенд, за да се държи топката ниско и по този начин да затрудните съперниците. Ако вторият сервис, насочен към вас, е мек или по-плитък, винаги може да пробвате атака по правата или прехвърлящ удар. По този начин ще охладите и до известна степен желанието на опонента на мрежата да пресича.

И накрая един чисто практически съвет. Случи ви ли се да играете на състезание, направете така, че да си осигурите време за добра загрявка. Отидете поне 30 минути по- рано и поиграйте с вашия партнъор 15-20 минути, като обърнете особено внимание на сервиса и волетата. Това ще ви помогне да свикнете и с условията – кортовете се различават много - някои са по-меки и по-бавни, други пък по-бързи и твърди.  

Проведете кратко разузнаване, опитайте се да научите нещо за съперниците, ако се изправяте за първи път срещу тях. Това ще ви помогне да изберете по-успешна тактика от самото начало. На повечето турнири за аматъори се играе един сет или максимум до 9 гейма, така че няма много време за пренастройване, ако нещата тръгнат зле.

Николай Драгиев, "Евроспорт" - специално за Tennis24.bg