Играчът Федерер: като хамелеон

Откъс от книгата „Геният на тениса. Биография на Роджър Федерер” от Рене Щауфер

Изискванията, които поставя съвременният професионален тенис, са безмилостни. Който иска да печели големи турнири и да стане елитен играч, трябва да е бърз като спринтьор, издръжлив като маратонец, да понася удари като боксьор и да е връхлитащ като футболен нападател. Нужно е да има цялостния поглед и проницателната мисъл на гросмайстор по шах, нервите на планински катерач, силата на десетобоец, точната ръка на художник, търпението на ветроходец при безветрие и смелостта и хладнокръвието на матадор. Освен всичко това играчът има допълнително предимство, ако изглежда сравнително добре и ако притежава качества на шоумен, тъй като хората искат да бъдат забавлявани. 

“Изморих се от тениса, той ме изтощи – казва Пит Сампрас в едно интервю, след като се оттегля. – През цялата си кариера нито една нощ не съм имал нормален сън. Едва след като приключих, започнах да спя спокойно.” Победителят на 14 турнири от Големия шлем, който шест години завършва като номер 1 в световната ранглиста, след оттеглянето си не хваща ракета в продължение на месеци.

Експертите са убедени, че Роджър Федерер притежава всички качества, които правят от един тенис играч шампион. Треньорът му Тони Роуч смята същото. “Той е смес от Иван Лендл, коравия работник на основната линия, и Патрик Рафтър, експлозивния нападателен играч” – казва австралиецът, който дълги години е работил с Иван Лендл и с Патрик Рафтър и на когото малко факти са убягнали от света на тениса през последните четиридесет години. Заради богатството от разнообразни удари Федерер му напомня и на Род Лейвър, единствения играч, който е направил два пъти Голям шлем: “Някои от изпълненията му са направо фантастични, никой друг не ги владее. Докато следя играта му се чудя - това пък как го направи?”

Федерер притежава дарбата не само да диктува играта и да определя темпото, но и да пласира печеливши удари от различни положения и от всяка точка на корта. Умее също да се защитава като най-добрите дефанзивни майстори на тениса. Благодарение на бързите си крака и на способността си да предусеща, той достига и от най-трудните позиции до топки, които срещу много играчи водят до отбелязване на уинъри. И не само ги достига, но с едно допълнително незабележимо движение на китката е в състояние да ги насочи по траектория, превръщаща в неспасяем пасингшот дефанзивния удар. С подобни импровизации често пъти изпълнява удари, каквито рядко могат да бъдат наблюдавани на корта.

Когато човек гледа играта на Федерер, остава с впечатление, че за него часовникът върви по-бавно, отколкото за другите играчи. Времето между удара на противника му и неговия удар сякаш тече така, че да му даде повече алтернативи, като че ли той преживява всичко като на забавен кадър, движейки се същевременно в реално време. Никой няма толкова бързи реакции и никой друг не допуска да му отбележат толкова малко директни точки от начален удар. Той умее да променя прецизно височината, въртенето и скоростта на топката в зависимост от това дали иска да ускори играта или да си осигури повече време, или просто да погледне и разбере какъв ход подготвя противникът му и съответно да пласира топката обратно на неговата посока на движение. А когато изпълнява своя опасен форхенд, човек се пита дали някога е виждал толкова бърза ръка и как изобщо е възможно физически да се генерира подобна скорост. “Той никога не бърза и не е притеснен – казва Тони Роуч. – Шампионите във всички видове спорт се отличават по това, че имат повече време от останалите.”

Роджър Федерер има безизразно лице на играч на покер, с което напомня на Бьорн Борг. Той е забележителен със своята елегантност, виртуозност, непредвидимост, с удоволствието, което изпитва от играта, със своята креативност и невероятното богатство от удари. Хайнц Гюнтхарт, бившият швейцарски майстор на техническите изпълнения и настоящ телевизионен анализатор с остър поглед, казва за Федерер в една от статиите си за швейцарския седмичник "Зонтагсцайтунг": “Той играе така, както му допада. Спуска се към мрежата, играе от основната линия, защитава се, напада, играе бързо, играе с чувство, с топспин, със слайс. Гениално многообразие от удари! Когато човек наблюдава играта му, в един момент ще заключи, че играе като всички величия от последните 20 години и точно поради това – като никой друг.” Гюнтхарт отдавна обръща внимание на обстоятелството, че внушителното разнообразие от удари води до потенциални дилеми за Федерер. С прекалено големия си избор той би могъл да започне да прахосва сили и да се разпилява в по-голяма степен от останалите играчи. 

В ранните си професионални години Федерер има склонност към външните ефекти и често се забавлява да прави шоу със сензационни, но безрезултатни удари, поради което губи много мачове, в които би трябвало да е победител. “По-рано исках да покажа на всички на какво съм способен, какви трудни удари владея – споделя той веднъж. – В един момент осъзнах, че ще привличам вниманието повече, ако стана един от най-добрите играчи в света и започна да играя на големите централни кортове.” Налага му се да се научи да се справя с показността, да играе не за зрителите, а за таблото с резултатите. Темпераментните изпълнения, склонността към големи рискове и безкомпромисната агресивност постепенно отстъпват на една по-пресметлива тактика, която не е толкова уникална, колкото ефективна и взема предвид слабите страни на противниците. Без тази преориентация и смяна на тактиката Федерер никога не би станал номер 1 в света.