Australian Open - обещаващото начало на 2011

Първият турнир от Големия шлем за 2011-та година вече е в историята. Австралия има своите нови шампиони, които действително се отличиха над останалите. От всичко видяно в Мелбърн може да направим следното заключение - сезон 2011 ще бъде изключително вълнуващ, а предпоставките са налице. Освен на върха при мъжете и жените, за България Григор Димитров стартира по прекрасен начин и ни кара само да мечтаем с изявите си.

Шампионът - неочакван, но заслужен
Ако трябва да бъда честен не подозирах, че Ноле може да спечели титлата. След като триумфира през 2008-ма всички очаквания към него бяха много големи и той не ги оправда. Имаше период (визирам само турнирите от Големие шлем), в който Джокович буквално не можеше да издържа в по-дългите мачове. Стигнеше ли се до 5 сета рядко печелеше. Все нещо му пречеше - слънцето, лещите, въздуха, публиката, парфюма на съперника...

Сега обаче бе коренно различно. Новак победи последователно трима играчи от Топ 6, като при това не загуби сет. Разбира се най-сериозна бе победата му над Роджър Федерер. При това го направи за втори пореден път в турнир от Големия шлем, но за разлика от Ню Йорк, тук нямаше колебания. Ноле спечели в Мелбърн както обикновено прави Надал на "Ролан Гарос" - безкомпромисно и звучно. Разликата е само в оркестрите след триумфа.

Не така стоят нещата в схемата при жените. Още преди турнира Ким Клайстерс бе безапелационен фаворит. Подобно на Серина Уилямс в предни години бе ясно, че трябва да стане истинско чудо Ким да изпусне трофея. Твърдите кортове са нейната стихия, а когато Серина Уилямс я няма хоризонтът е чист. Очаквах повече, при това доста повече от другите "стари пушки" - Винъс Уилямс и Жустин Енен.


Изненадите
Тук няма спор - финал без Федерер и Надал си е новина. Световните номер 1 и 2 изглеждаха "сигурни" за последния мач, или поне така ни се искаше. Особено в първата седмица от турнира, когато изненадите липсваха и се създаде впечатление за едва ли не "скучен" Australian Open. Нищо подобно през втората седмица обаче. Приятно впечатление оставиха Давид Ферер и Милош Раонич. Испанецът бе на косъм от историческо класиране за финал. Да не забравяме, че изпусна сетбол за 2:0 срещу Анди Мъри... Раонич пък впечатли със сила и мощ. Младокът загатна, че има потенциал да бъде сред лидерите на новото поколение тенисисти. В това поколение спокойно може да сложим Ричард Беранкис и Григор Димитров.

При жените силно ме впечатли Франческа Скиавоне. Въпреки, че всички суперлативи в последните месеци обират Клайстерс и Вожняцки, според мен никой не показва по-голямо израстване от Скиавоне. Сърцата, с уникално агресивен и приятен за гледане стил на игра, италианката не спира да печели фенове по целия свят. А думите й, че ще играе до 40, само показват амбицията и да продължи напред.

Няма как да не отбележим и Ли На, която остана на сет от трофея. Преди турнира китайката скромно призна, че не знае защо, но винаги играе силно в Австралия. И тази година не направи изключение.


Българите
Григор Димитров изпълни програма максимум. Класиране за основната схема и една победа в нея. Загуба във втори кръг от Вавринка, който не само, че бе по-свеж от него, но и показа формата на живота си. Колкото й да ни се искаше на всички да видим още една победа, трезво трябва да признаем, че бе почти невъзможно това да се случи. Все пак 4 победи, макар и 3 в квалификациите, като за начало на годината и турнир от Шлема изобщо не са малко.

На противоположния полюс бе представянето на Цветана Пиронкова. За жалост пловдивчанката така и не може да излезе от сянката на историческия полуфинал на Уимбълдън и вече 6 месеца не показва, че заслужава да е толкова напред в ранглистата. Дано Цвети по-скоро намери формата си, защото в противен случай в края на лятото ще е далеч от Топ 50. Жребият я погали в Мелбърн, но Цвети не се възползва.


Очакванията
Спокойствието в играта на Новак Джокович не вещае нищо добро за Надал и Федерер. Нещо повече - както самият Ноле каза, той може да бъде еднакво добър на всички настилки. И е доказал, че е прав. Въпросът е дали и най-вече колко ще задържи формата си. Другото си го може. Анди Мъри пък сякаш е орисан да не печели титла от Шлема.  Три финала, три катастрофи за него. А ругатните на финала показа ясно едно - шотландецът не само, че не беше "летящ", но и нямаше абсолютно никакъв отговор на играта на Джокович.

При жените скоро ще има нов водач. В следващите няколко месеца Ким Клайстерс едва ли ще пропусне възможността да оглави ранглистата, където вече е само на крачка от Вожняцки. Танцуващата Андрея Петкович също заслужава да й се обърне внимание.

Станко Димов