Аластър: Догодина светът ще гледа България

Стейси Аластър е изпълнителен директор и председател на борда на Женската тенис асоциация. Канадката бе определена от списание “Форбс” за една от най-влиятелните жени в спорта. В София Аластър подписа договора за домакинството на България на турнира на шампионките от 2012 г. Мачовете ще се играят в новата зала “Арена Армеец”. От началото на следващия сезон на всички турнири от веригата на WТА на таблото с ранглистата ще има специален надпис “Пътят към София”. Аластър даде интервю за Явор Геронтиев от в. "24 часа".

- България стъпва на световната карта в женския тенис. Как оценявате това?
- Женската тенис асоциация е глобална организация с 53 турнира в 33 държави по целия свят. Самият факт, че успяхме да дойдем и в България, е много показателен за нас. Страната ви разполага с комбинация от прекрасна зала от световна класа, за мен бе огромна чест да посетя подобно съоръжение, и с ръководство на федерацията, което е наясно как да развива спорта. Това е отлична възможност за държавата да бъде забелязана по целия свят. А имате и световна звезда като Цветана Пиронкова. Не е малко.

- С какво според вас спечелихме пред останалите кандидати да приемат турнира на шампионките?
- И другите кандидатури бяха силни, но България спечели по три причини: първата е пълната подкрепа от страна на държавата и лично от премиера. За нас е много важно, когато стъпваме на нов пазар, да имаме гаранция, че правителството стои зад развитието на спорта. На второ място е залата, която отговаря на световните стандарти и разполага с всичко необходимо. Причина номер 3: хората, които са начело на тениса в България. Председателят Стефан (Цветков - б.р.) е бивш състезател и знае много добре от какво имат нужда играчите, за да се представят по възможно най-добрия начин пред публиката.
Той е наясно как се прави бизнес от подобен турнир и как да привлича спонсори, без които не може. Комбинацията от тези три елемента помогна на България да получи правото да организира турнира.

- Може ли да гледаме на България като на част от развиващия се на изток пазар?
- Без никакво съмнение. Интересът в региона расте непрекъснато. Този сезон Турция е домакин на шампионата на УТА (“Мастърс” - б.р.). Вие сте съседна държава и ще организирате турнира на шампионките. Миналата седмица бях в Баку и определено мога да кажа, че тенисът върви напред в тази част от света.

- Вие сте бивша тенисистка. Прочетох в интервю за “Ню Йорк таймс” преди няколко дни, че се е налагало да давате уроци по цяла година, да пътувате с личния си автомобил и с шейна през зимата. Кога бе по-лесно - като състезателка или сега, когато сте начело на женската асоциация?
- Аз никога не съм била тенисистка от световна класа. Само добра клубна състезателка и при девойките. Но да стигнеш световния връх в която и да е област, е предизвикателство. И са необходими много качества, а като че ли най-важното е да не се отказваш.

- Следващото предизвикателство?
- Организацията, която ръководя, да се развива и да премине на по-високо стъпало. Да търсим още спонсори, да стъпваме на нови пазари като България, да не забравяме Азия и Тихоокеанския регион. Отношенията с телевизиите също са много важни за нас. Приходите от продажба на права за излъчване са добри, но винаги може повече. Имаме проекти, по които работим.

- Може ли да се каже, че тенисът е начин на живот?
- Тенисът е моят живот. Аз бях включена в програма на националната федерация, получих ракета и ме научиха да играя. Приеха ме в клуб и първата работа бе да оправям червените кортове, за което получавах 25 цента. После започнах да давам уроци на 5-годишни и ми плащаха 5 долара на час. Сега, като си помисля, това, което постигнах, е невероятно. Да ръководя организацията, създадена от Били Джийн Кинг! Невероятна чест за мен. Просто мечтата ми се сбъдна.

- Играете ли още?
- Казано честно, почти не. Работя по 14-15 часа на ден и когато се прибера у дома, предпочитам да си почивам. Но едното от децата ми (на 7 години) играе минитенис на корт съвсем близо до нашия дом.

- Мария Шарапова е една от суперзвездите на съвременния тенис, но много хора се дразнят от силното й викане при удар. Същото се отнася и за Виктория Азаренка. Какво е вашето мнение по този въпрос?
- Пъшкането и виковете винаги са били част от нашия спорт. И мъжете, и жените обичат да вдигат шум. Но аз смятам, че и телевизията увеличава ефекта заради модерната техника.
Ние следим за това и има точка в правилника за вдигане на шум по време на игра. Но все още не сме получили официално оплакване от тенисистка, че съперничка й е попречила с виковете си. Може би треньорите трябва да променят нещо в работата с младите.

- Може ли да се каже, че допингът е проблем за тениса? Ние в България сме малко чувствителни по темата заради случая със Сесил Каратанчева.
- Ако погледнете в историята, подобните случаи са толкова малко и в мъжкия, и в женския тенис. Но нашата толерантност по този въпрос е нулева. Не бих казала, че това е проблем за нас.