Какво да очакваме от US Open?

В последния ден на август започма и последният турнир от Големия Шлем. Когато започва подобна грандиозна надпревара, очакванията  са големи -за качествен и красив тенис, за добро представяне на любимците ни.

Най-голямата ни надежда си остава Григор Димитров, въпреки слабият сезон, който направи. Каквото и да си говорим, това е изключително слаб сезон за Гришо спрямо 2014. Лично аз, и най-вероятно  по-голямата  част от тенис обществото, очаквахме българинът да надгради успехите си след страхотния минал сезон. Но, уви. Още на турнира в Ротердам,  започнаха едни странни загуби за Григор, загуби, които не подхождаха на имиджа, който си изгради през 2014. Българинът записа загуби от Жил Мюлер, Раян Харисън, Томи Робредо, Джон Иснър, съответно в турнирите Ротердам, Акапулко, Индиън Уелс и Маями, като във всичките турнири Гришо записваше по една победа преди да загуби. За тези загуби обвинявахме смяната на ракетата, но колко време трябваше на Григор да се адаптира към промяната. По принцип тенисистите от   световно ниво тренират по близо 3 часа на корта, а играят и мачове.

Турнирът  на червено не започна чак толкова лошо за българина - в Монте Карло започна много силно с победи над Вердаско, Фонини и Вавринка, а на четвъртфинала загуби от Гаел Монфис. Все пак добър турнир с оглед на тенисистите, които победи. И тогава започнах да си мисля, че Гришо започва малко, по-малко да се събужда от зимния сън, в който бе потънал. Следваше турнирът в Истанбул, на който той не оправда очакванията ни да играе финал с Федерер – отпадане на полуфинал от Пабло Куевас. Като цяло българинът си противоречеше в турнирите на червено.

Най-лошото му представяне на клей дойде на “Ролан Гарос“, когато аз лично си мислех, че Гришо ще счупи каръка си от 2014, когато отпадна от Иво Карлович. Хасковлията не би трябвало да е бил под напрежение, защото той нямаше да защитава точки, напротив можеше само и единствено да трупа и да си възвръща позициите в световната ранглиста. И когато си помислихме, че съперникът му е подходящ точно за тази цел, последва ново разочарование за българина – загуба с 3:0 сета от Джак Сок.

 Следваха любимите турнири на трева за Димитров. И на тях 24-годишният тенисист не се представи както очаквахме и както искахме – не успя да защити и титлата си в Куинс, след като отпадна още във втория кръг от Жил Мюлер.
На “Уимбълдън” играта на Григор остана също толкова неубедителна, както през годината. В третия кръг отпадна от Ришар Гаске без да вземе сет. Тези загуби навеждат на мисълта, че не само ракетата пречи на Григор да жъне успехи. И след тази загуба Гришо реши да направи по-голяма, а и по-трудна стъпка – да се раздели с треньора си Роджър Рашийд.

За какво правя тези обобщения? Ами, за да мога да стигна до момента, в който Григор най-сетне започна да намира играта си. Това се случи на последния турнир преди US Open, а именно този в Синсинати. Гришо стигна до мач с Анди Мъри в третия кръг. Вярно е, че го загуби, но имаше реален шанс да спечели. Гришо отстъпи с 4-6, 7-6(3), 7-5 след 3 часа игра. Българинът беше страшно близо до победата, като във втория сет водеше с 4:1 и два пробива аванс, а в решаващата трета част също водеше с 5:2. Да не забравяме, че пропусна и мачбол при 5:4,но при сервис на Мъри. Тази загуба, лично на мен, ми дава малко спокойствие за US Open, колкото и  странно и налудничаво да звучи. А Гришо коментира след мача: “Щастлив съм от начина, по който играх, но това не беше достатъчно. Тялото ми издържа три часа на корта, така че хубавите неща предстоят.“ Мисля си, че българинът може да направи страхотен турнир с малко повече късмет. Под  „малко повече късмет“ имам предвид удобен жребий.

Но, да караме по същество.

В интерес на истината кандидатите за трофея при мъжете са страшно малко. Разбира се всички очакват, че световният номер едно, Новак Джокович, ще грабне титлата и ще завърши великолепния си сезон по великолепен начин. Но аз мисля, че някои от тенисистите са склонни доста да притиснат Джокович до стената. Това са тенисисти като Стан Вавринка, Рафаел Надал, Роджър Федерер, който го победи на финала в Синсинати, и Анди  Мъри, с когото пък миналата година точно на US Open направиха страхотен четвъртфинален мач.

Джокера победи Мъри в 4-сетов трилър за 3:30 минути игра. Да не забравяме обаче, че тук форматът на надпреварата е друг - 3 от 5 сета. Да не забравяме още, че  Кей Нишикори отстрани Джокович миналата година на US Open на полуфиналите след  4-сетов сблъсък, но сега това ми се вижда невъзможно.
На 90% съм сигурен, че тази година шампионът при мъжете няма да е Марин Чилич. Все пак тенисът е спорт, пълен с изненади.

При жените всички погледи са насочени към Серина Уилямс. Мнозина от феновете на световната номер 1 при жените, очакват поредната тила от американката. Ако това стане, Уилямс ще направи Голям Шлем и ще изравни рекордна на Граф.

А сега е време да ви пожелая страхотни мигове и безсънни нощи с един грандиозен турнир, който се надявам, че ще е изпълнен с красив тенис и страхотно представяне на българските тенисисти.

Автор: Димитър Беловски
(бел.ред. коментарът е част от конкурса на "Фрий Медия Груп". Подробности за него може да намерите ТУК).