Димитър Кузманов: Искам да съм борбен като Надал

Срещаме се с Димитър Кузманов преди днешния му първи мач от турнира за мъже „Сарженор къп” на кортовете на ТК Левски в София. Времето е мрачно и ръми ситен дъждец, но усмивката на Мико не слиза от лицето му, докато си уговаряме среща след двубоя.

А той не продължи дълго – 16-годишният пловдивчанин надви съотборника си от Локомотив (Пд) Ибрахим Кърмаджъ за нула време с 6:2, 6:0 и дори се наложи да си дотренира след това, тъй като не бе достатъчно уморен. Докато изчакваше Ивайло Трайков да се появи за спаринг, Мико сподели какво го вълнува за читателите на „Виа спорт”.

- Мико, доволен ли си от представянето си в мача?
- Да, доволен съм. Все пак това бе първият ми мач от над 20 дни насам. Утре ще ми е по-тежката среща – играя срещу номер 1 в схемата Тихомир Грозданов. С повечето от мъжете не съм се срещал досега, играл съм само с Вальо Михов и ще ми е много интересно да видя как ще се държа на корта срещу тях. Това е голямо предизвикателство за мен.

- Успя ли да се възстановиш след воаяжа си в Южна Америка? Бе доста изморен след завръщането си?
- Не съм готов все още на 100 процента, но се възстановявам и скоро ще съм ОК.

- Това ли е големият тенис – изцеждане до край?
- Да, това е – много пътувания, преодоляване на часова разлика. Тези неща са по-тежки, отколкото самите тренировки и мачовете. Може би това беше най-тежкият ми месец с турнири, в които съм играл. От България тръгнах в зима и студ, там отидох на жега, 30 градуса, и адаптацията беше много трудна. Върнах се отслабнал с 5 кила. Но пък съм доволен, от това, което показах там и благодарение на което минах 200 места напред в световната ранглиста.

- След „Сарженор къп” ти предстои силен турнир в родния ти Пловдив и то в твоята възрастова група – до 18 години. Какво очакваш от тази надпревара?
- Това е много важен за мен турнир, защото ще е на кортовете на моя клуб – Локомотив, а аз много обичам да играя пред родна публика. Миналата година спечелих този турнир и се надявам сега да защитя трофея си.

- Къде извън родината ти е най-приятно да играеш?
- Предпочитам турнирите в Италия – атмосферата и хората там са сходни като тези в България.

- Коя е любимата ти настилка?
- Определено клей.

- Какви са близките ти цели? Кои са най-важните турнири, в които ти предстои да участваш?
- Това са трите международни турнира с награден фонд от по 10 000 долара у нас – два във Варна и един в Пловдив. От представянето ми в тях зависят и останалите турнири, в които ще играя. Ако имам успех, ще продължа да играе в повече мъжки турнири. Ще играя и в надпреварите до 18 години, първа категория. Планирам участие в Белгия през май – това е много силен турнир непосредствено преди „Ролан Гарос”. И се надявам да взема точки за участие в „Ю Ес Оупън”, което е твърде възможно. Сегашният ми ранкинг е 200 и има голяма вероятност да вляза в Топ 100 и да играя в САЩ. За „Ролан Гарос” и „Уимбълдън” не мога да се класирам, защото ранглистата се гледа два месеца по-назад и не ми достигат позиции.

- В къщи освен за тенис, за друго говори ли се?
- Разбира се! Не може само тенис – в един момент ще изпушиш. Гледам, когато не съм на кортовете и имам да правя нещо друго, да не мисля за тенис.

- А какво друго правиш?
- Стремя се по-често да се срещам с приятели, тъй като често отсъствам и те ми липсват. Гледам, когато съм си в Пловдив, да се виждам с тях и да си общуваме. Това ми е много приятно развлечение. Обичам да чета книги и да слушам музика.

- Имаш ли приятели сред съперниците си?
- Разбирам се по-добре с тенисистите от балканските народи – сърби, хървати – постоянно сме заедно. Завързах добри приятелства и в Южна Америка – познавах се и преди това с техни тенисисти, които са играли по Европа. Общо взето имам добри приятели навсякъде. Но в мъжкия тенис е различно от женския – там много-много не си говорят.

- А с Григор Димитров приятел ли си?
- Да, много добри приятели сме. Няма как да се засичаме по тренировки и турнири, но винаги, когато и двамата сме си в България, се чуваме и си говорим с него.

- Защо според теб сърби и хървати вкарват толкова тенисисти в Топ 100 на света, а ние не успяваме?
- Да, наистина е така. Особено сърбите направиха големи състезатели и при мъжете, и при жените. Според мен при тях като че ли организацията е по-добра. В България започна да се работи по-професионално едва в последните години и дойдоха резултати – при мен, при Томова и Димитров. Но те идват малко по-късно, тъй като професионалната работа започна от скоро при нас. Сега вече започва да се обръща по-сериозно внимание на малките възрастови групи, тъй като на 17 години вече трябва да се мисли за елита. Трябва да се помага от малък, а не когато дойде времето да играеш по големите турнири.

- Ти как се справяш финансово?
- Федерацията ме подкрепя изцяло, а освен това и президентът на родния ми клуб – Ангел Стефанов, ми помага много. Намирам вече и лични спонсори – от години играя с ракета „Prince”, а наскоро сключих договор и за екипировка „Lotto” и то пак благодарение на президента на БФТ Стефан Цветков.

- Ти как започна с тениса? То е ясно, че в такова семейство няма как да е друго, освен тенис, но все пак...
- Започнах от 6-годишна възраст, но в началото тренирах и футбол. Много се колебаех между двата спорта, дори една година играх футбол в Локомотив. На 10 години обаче трябваше да реша кой от двата спорта да избера, за да се съсредоточа в него. Избрах тениса, защото моите родители ме посъветваха, че е индивидуален спорт и аз сам ще си нося отговорност, а не да се съобразявам с останалите.

- Сега не съжаляваш за избора си, нали?
- Не, не съжалявам, макар че в свободното си време още обичам да играя футбол.

- Работиш ли с чужди мениджъри, пробвал ли си в някои школи зад граница?
- Нямам такива контакти. Миналата година ходих в академията на Болетиери, но имах малшанса да се разболея точно преди да замина. Бях в болница и вместо цял месец, изкарах там само една седмица. Беше предвидено да играя на двата най-силни турнира – „Еди Хер” и „Ориндж боул”, но участвах само на единия.

- Сигурно мечтаеш за място в Топ 100 в света при мъжете. Реално постижимо ли е обаче това?
- Да, смятам, че е реално. След като Орлин Станойчев е успял преди 15-ина години да стигне до там, защото и друг българин да не успее? Много хора са доказвали, че не е само до талант – трябва и малко късмет и най-вече труд и голям професионализъм. Не е толкова лесно, но е постижимо – трябва само търпение.

- Имаш ли си идол при мъжете?
- Надал е безспорният ми любимец. Навремето харесвах и Агаси, и Сампрас, но сега само Надал.

- А защо точно Рафаел Надал?
- Привлича ме с неговата борбеност. Такъв съм и аз или поне се старая бъда, да взема част от него и да го покажа на корта.

ЦЯЛОТО ИНТЕРВЮ ЧЕТЕТЕТЕ ТУК!