Мръсна работа



30-03-2013 12:43 | Николай Драгиев

Спомняте ли си прекрасната поредица на Дискавъри, в която водещият Майк Роу обикаляше надлъж и шир в търсене на хора с нетрадиционни професии? Такива, които на пръв поглед (а и не само на пръв), изглеждат доста мръсни и отблъскващи, но правят нашия цивилизован живот възможен. Според сценария, водещият в рамките на един ден се преквалифицираше я в чистач на асансьорни шахти, я в огняр на парна машина,  или дори във ветеринар, ваксиниращ пилета. Абсурдните ситуации, комбинирани с неотразимото чувство за хумор на Майк, направиха предаването много популярно и обичано.

Ако имаше спортна насоченост, със сигурност водещият щеше да се срещне с някой специалист на играта на клей корт или както ние си го наричаме, на „червено”. Действително играта на тази настилка може да бъде окачествена и в пряк, и преносен смисъл, като „мръсна работа”. В пряк е ясно защо: червеният пясък, особено когато е твърде сух, прониква навсякъде и цапа ужасно дрехите, особено чорапите. А в преносен смисъл: защото мачовете могат да бъдат много продължителни и изнурителни физически; защото на клей силите се изравняват и ”блъскачите” и майсторите на сервиса губят част от предимството си.

По-важното обаче е, че тази настилка изисква множество специфични качества и майсторско придвижване по игрището. Възможността да се приплъзва при последната крачка и по този начин да се убива плавно скоростта, правят червените кортове комфортни за игра и предпочитани сред тенисистите аматъори. Напоследък обаче точно заради това им качество, някои от водещите състезатели все по-често изразяват своето мнение, че броят на турнирите на клей трябва да се увеличи за сметка на тези, провеждащи се на изключително натоварващата ставите и сухожилията твърда настилка.

Това едва ли ще се случи, защото самите състезатели са разделени на два лагера в това отношение, а пък и червените кортове имат своите врагове. В тениса доминира англо-американското лоби, а в тези страни червените кортове не са никак популярни. Ето защо повечето състезания са на твърда настилка, която е основен причинител на болшинството контузии и амортизацията на тенисистите. Телевизиите, излъчващи турнирите по тенис също се страхуват от тази настилка, защото често мачовете са дълги  и труднопрогнозируеми, което ги прави неудобни за отразяване от тв каналите, които не са изцяло подчинени на тениса.

Но да се върнем към спецификата при играта на червени кортове. Вярвам, че именно на тази настилка даден тенисист може да демонстрира пълния си технически и тактически потенциал, като при все това са необходими физическа издръжливост и сериозни волеви качества. Някои са склонни погрешно да считат, че на клей могат да виреят само „връщачи”. Нищо подобно - съвременните червени кортове са доста бързи и дават възможност за агресивна и динамична игра. Много играчи дори определят кортовете на „Ролан Гарос”, почти като циментови, които позволяват приплъзване. Иначе, ако говорим за надпреварата в Париж, повечето специалисти определят точно този турнир от Шлема като най-труден за печелене. Някои от най-великите играчи в историята така и не успяха да се сдобият с трофей от „Ролан Гарос”. Сред тях са Джон МакEнроу, Борис Бекер и Пийт Сампрас, като най-близко до титлата от изброените бе МакEнроу, на когото не му достигнаха два гейма през 1984, когато на финала се срещна с Иван Лендл, един от колосите в играта на клей.

Ето защо за мен периодът между април и юни е най-вълнуващ и дългоочакван, не само защото през тази част на годината властва пролетта, но и защото тогава се провеждат и най-големите турнири на червено. Кулминацията разбира се е „Ролан Гарос” – турнирът на истината, там където играта е най-концентрирана и състезателите трябва да проявят истинско мъжество, много търпение и въображение, ако искат да се съревновават за титлата. Какво е обаче съотношението на силите в навечерието на сезона на клей?

Претендентите за обирането на големите трофеи са трима, най-много четирима и са подредени тъкмо според ранглистата. Пред големия доминант в последните години – Рафаел Надал, се отваря много работа, при това доста мръсна, трябва да бъдат защитени точките, завоювани през този период на миналата година. Испанският ас направи триумфално завръщане в Южна Америка, спечелвайки два сериозни турнира на клей и достигайки до финал на още един. Нещо повече, за да опровергае всички, които се съмняват в неговите възможности, Надал завоюва титлата на един от най-големите турнири в календара – Индиън Уелс, при това на твърда настилка. През последните години Надал стана автор на някои спиращи дъха рекорди, свързани с турнирите на клей и неофициално с право се счита за най-великия играч на тази настилка.

В момента той притежава 38 титли на червено, което го поставя на трето място във вечната класация. Пред него са единствено Томас Мустер с 40 купи и Гийермо Вилас с 45. Надал има и най-добър резултат в съотношението победи - загуби, спечелвайки 266 мача, при само 20 загубени. Най-забележителния му рекорд обаче, според мен си остава серията от 81 последователни победи на червен корт, резултат, който изправя косите на специалистите и любителите на тениса. От тези цифри е ясно, че много скоро испанецът може и съвсем официално и статистически еднолично да се превърне в играч номер едно на клей за всички времена.

Кои са основните му конкуренти през тази година? Според мен на първо място, това е Джокович и в по-малка степен Мъри. Шотландецът има някои оспорвани мачове с Надал на клей през годините и е доказал, че може да бъде сериозно препятствие за испанеца дори на любимата му настилка. Истинското предизвикателство обаче е едно и то се казва Новак Джокович. Сърбинът, заедно с Федерер, са единствените, успявали да победят Надал повече от един път на клей, а освен това помним и невероятната серия на Джокера през 2011г.  Всъщност съперничеството между двамата, струва ми се отдавна измести това между Федерер и Надал на по-заден план.


Защо обаче сърбинът играе успешно срещу Надал? Освен, че е завършен технически играч, при това в разцвета на силите си, Джокович притежава нещо още по-важно - невероятно самочувствие и липса на какъвто и да било страх или прекален респект към испанеца. Качества, които сме се убедили, че са от решаващ характер при големите съперничества. Разбира се, има място и за изненади. Не е ясно каква ще бъде ролята на Федерер, който се оттегли в дълга почивка. Малцина очакват някакви подвизи от швейцареца точно на турнирите на червено, но Маестрото е доказал, че никога не трябва да бъде отписван от голямата игра.

Сериозни шансове за поне една титла има и Давид Ферер, тенисист познаващ прекрасно всички тънкости в играта на клей и с огромен опит зад гърба си. Говорейки за изненади, възможно ли е някоя от тях да бъде поднесена от нашия Григор Димитров? Българинът не веднъж е декларирал, че червеното е най-неудобната и непозната за него настилка.

Миналата година обаче, Димитров изигра чудесни мачове на клей, а двубоят му с Ришар Гаске на „Ролан Гарос” бе определен, като един от най-качествените и атрактивни в 111-ото издание на турнира. Още повече, в последните месеци Димитров демонстрира сериозно развитие и серия от стабилни резултати, което може да доведе до поредния исторически момент за българския тенис, този път на клей.

И така, съвсем скоро ще бъде сложено началото на сезона на червените кортове в Европа, което ще ни позволи и да наблюдаваме мачовете в човешко време. За тенисистите предстои доста мръсна, макар и добре платена работа, а за нас зрителите – много емоции и приятни моменти с любимите играчи.

Коментар на Николай Драгиев, "Евроспорт", специално за Tennis24.bg

 

Мобилната версия на Tennis24.bg (m.tennis24.bg) може да видите ТУК!




Коментари
Тенис резултати и статистика
Турнир: Miami Open
Категория: Мастърс
Място на провеждане: Маями, САЩ
Настилка: Твърда
Награден фонд: $10,404,205

Official Website | Livescore
Други новини