Новак Джокович на „божествено захранване”

Едва сега стана ясно по какво се различават за Новак Джокович 2011 и 2012 г. В по-миналия сезон сърбинът включваше на „божествен режим” или ако искате – на „божествено захранване” от самото начало на мачовете си, а през 2012 г. го правеше само в критичните моменти.

Подобен стил на игра се оказа по-малко ефективен (Новак спечели само един турнир от Големия шлем, стигна два финала и взе една титла от Финалния турнир на АТР срещу три титли от топ 4 турнирите от предишния сезон), но много по-ефектен.

Фантастичните обрати на Новак в мачовете срещу Цонга на „Ролан Гарос“, срещу Мъри в Шанхай и накрая срещу Федерер в Лондон трябва да влязат в историята.

Немаловажно е, че този стил на игра позволява Новак да пести силите си. Докато през 2011 г още в края на лятото сръбският тенисист беше изтощен физически и морално. В края на настоящия обаче той спечели два супертурнира от азиатския сезон (Пекин и Шанхай) и завърши годината с победа на финалния шампионат на АТР.

В последния финал видяхме не толкова героизъм, колкото желязната воля на сърбина. Не му се наложи да спасява мачбол, а само два сетбола. Просто във важните моменти Джокович ставаше непробиваем в защита и безжалостно точен в нападение.

Не е от значение кой стои от другата страна на мрежата – Цонга, Мъри или Федерер. Швейцарецът в най-добрите си години вероятно би се справил с днешния Джокович. Но Роджър вече не е толкова млад, крилата, които го носеха преди с лекота по целия корт, сега отказват да действат.

Що се отнася до лекотата, с която спортистите се придвижват, още в края на 90-те години легендарният треньор Емануил Стюърт забеляза, че светлите спортни обувки не тежат така на краката, както тъмните. Не търсете Стюърт сред треньорите по тенис – той работеше само с боксьори.

Най-известните му възпитаници са Ленъкс Люис и Владимир Кличко. Вероятно, светлите маратонки са нещо като плацебо и колкото и странно да звучи, боксьорите на Стюърт нямат загуба с тези обувки.

Във всеки от своите спечелени финали от Големия шлем Новак Джокович игра със светли маратонки. Може би наистина има нещо в тази работа. Впрочем, не е ли това една от причините за неуспехите на любителя на тъмни обувки Анди Мъри?

Сърбинът излезе с белоснежни маратонки на корта в O2 Arena в контраст с обувките на неговия съперник. Това може би е дало минимален психологически ефект, а в мачове с такова напрежение всяка дреболия е важна.

Големият проблем на Федерер обаче не бяха черните маратонки, а това, че гениалните му проблясъци не ставаха в решаващите моменти от мача. Когато трябваше да играе спокойно и уверено Федерер се губеше.

А Джокович тъкмо тогава намираше нужните сили в себе си и мобилизираше всичките си резерви. И по-важното е, че имаше резерви, и то в нужното време. В това се състои най-съществената разлика между съперниците в този изключителен финал.

Новак Джокович спечели своята втора титла във финалния шампионат на АТР и доказа, че неслучайно си върна първото място в световната ранглиста. Но в този мач има още една особеност с ключово значение за новия сезон. Ноле съумя да намери баланса между обичайния режим на игра и „божествения режим“.

Той демонстрираше върхова форма в конкретни моменти на двубоите, вместо безсмислено да пилее своя гений за победи над съперници средна ръка, заслужаващи да ги прегази на автопилот. След всичко това трябва да признаем, че сезон 2013 може да се окаже страшен за всички съперници на сърбина. Защото той едва сега разбра какво е да бъдеш Новак Джокович.

Олег Тарасенко, GoTennis