След седем поредни плескавици сервираха и една паеля

Най-накрая Рафаел Надал се пребори със своя немезис! Направи го на най-малко значимия като престиж турнир в сравнение с последните седем техни финала, но пък го направи в своята крепост, която си остана непревземаема! 

Това може и да е единственият незадължителен "Мастърс" турнир, но пък беше от кардинално значение за кариерата на Рафаел Надал оттук-нататък. Ако беше загубил пак, то ефектът според мен щеше да е необратим дори и за такъв вечен оптимист какъвто съм по природа. Не толкова титлата тук е важна като бройка, колкото убедителната победа на финала и дадените само 4 гейма на Новак Джокович.

Ясно е, че Ноле не игра най-добрия си тенис, седеше далеч от него, но Надал трябваше да направи недвусмилено послание, а именно: ако не си на 100% не просто ще загубиш, но ще загубиш лошо.

Със сигурност тази загуба ще отнеме не малко от самочувствието, което имаше Джокович и психологическият момент няма да е толкова определящ оттук-нататък, колкото чисто спортно-техническата страна на нещата и физическата подготовка на двамата големи шампиони. Лично според мен, Джокович направи генерална грешка (и това аз го написах още навремето, когато стана ясно, че Ноле със сигурност ще се пусне в Монте Карло) с това, че тръгна да оспорва с Надал всеки турнир.

Ако беше пропуснал Монте Карло, то не само щеше да има психологическо предимство, но и щеше да е много по-свеж за оставащия клей сезон. А сега какво се получава на практика? Ами Ноле ще играе почти същия брой турнири на клей колкото и Надал (разликата е, че Рафа ще се пусне в Барселона, докато Ноле преди малко се разбра, че пропуска домашния Белград) и сам си утежнява нещата преди най-важната му мисия за годината - "Ролан Гарос" и опитът за постигане на "Ноле шлем". С една титла в Париж той би се увековечил и ще направи нещо, което и ГОАТ (Greatest Of All Time), Роджър Федерер не е успявал да стори. 

С една дума Джокович допуска същата грешка, която допусна Надал в началото на 2011 г. когато не беше достатъчно фокусиран и отдаден на най-важния турнир в живота си като професионален тенисист. Сега има два въпроса.

Докъде ще стигне Надал и тази победа ще бъде ли трамплин за Рафа за нови уникални рекорди на клей? Може би за нов евентуален дубъл "Ролан Гарос"- Уимбълдън (което ще е за трети път и изравняване на постижението на Бьорн Борг) и за връщане на позицията на номер 1 в света. Да припомня, че предишните два дубъла Ролан Гарос - Уимбълдън бяха 2008 и 2010 г. На четни години през една, е сега сме 2012 г. 

Да напомня, че единственият в историята, който е печелил в една календарна година всички "Мастърс" турнири на клей + "Ролан Гарос", е Рафа Надал и това постигнато през 2010 г. Сега се пита в задачата ще успее ли да повтори същото Рафа, но с едно допълнително условие в уравнението - Барселона! Мисия невъзможна? Не мисля, за Надал на клей невъзможни неща няма.

Конкретно за финалния мач искам да наблегна на многото константно дълбоки удари, които успяваше да пласира Надал срещу Ноле, вариативният първи сервис и това, че стоеше вътре в корта и беше агресивен през целия мач, а не само когато ножът опре до кокала, като в Ню Йорк и Мелбърн.

Освен това Рафа игра и разнообразно, слайсове, къси топки, лифт, но и по-плоско в отделни моменти, така и не остави време на Ноле да се нагоди към какъвто и да било отпор. От друга страна Джокович игра добре само в първия сет, а след това хвърли кърпата. Ретурът му не беше никак убедителен, бекхендът направо слаб като за него. Не се чувстваше никак комфортно на този корт. Дали е тенденция или мимолетен спад ще си проличи в Мадрид, когато се завръща и Роджър Федерер и ще бъде още по-интересно.

Сега и едно любопитно сравнение с Монте Карло и представянето на Надал там през 2010, 2011 и тази година. Тази година, Рафа допусна само три пробива в подаването си и не загуби сет, давайки само 29 гейма. Миналата година, Рафа допусна цели 10 пробива в подаването си (?!) и загуби сет срещу Анди Мъри на полуфинала. А пък 2010 г. беше изключително експресен - само три допуснати пробива, титла без загубен сет и само 14 гейма дадени на противниците си.

Т.е. от тази статистика се вижда ясно, че Надал е много по-близко до формата си от 2010 г. отколкото от 2011 г. по това време на годината, което може да е само положително за него. И за финал да вметна, че догодина Надал еднолично може да оглави класацията за най-много победи на един турнир. Сега той и Гийермо Виляс имат по 8 титли (Виляс в Буенос Айрес), но на Виляс само 7 от тези победи са му поредни, т.е. Надал официално държи рекорда за най-много поредни победи на един и същ турнир. Няма обаче състезател в историята печелил един турнир 9 пъти. 

Наистина живеем в една невиждана тенис епоха в която тримата големи тенис тенора не спират да ни удивляват с кое от кое по-невероятни постижения и можем да се чувстваме избрани, че сме свидетели на всичко това, за което след години ще може само да се чете и да се гледа архивно видео.