Роденият в Тандил Дел Потро прави своя голям удар в мъжкия тенис през 2008 година. В края на сезона аржентинецът навлиза в убийствена форма и записва 23 последователни победи, с което остава на второ място в класацията по този показател след маратонеца Рафаел Надал.

Големият удар на Дел Потро обаче дойде година по-късно, когато детронира Роджър Федерер на US Open. Няколко месеца по-рано (май 2009) Дел Потро направи нов паметен мач с Федерер. Двамата се изправиха в спор за място на финал на "Ролан Гарос", а швейцарецът се наложи с 3:2 сета.

Любовта си към спорта Дел Потро прихваща от своя баща Даниел, който известно време се подвизава като ръбист, преди да се отдаде на ветеринарството.

Освен испански, Дел Потро се проявява като виден полиглот, владейки още английски и италиански език. Извън света на тениса, Хуан Мартин Дел Потро е запален фен на футбола. В родината си подкрепя рекордьора по титли Бока Хуниорс, а в Европа почти не пропуска мач на италианския Ювентус. Един от най-добрите му приятели е Мауро Каморанези, с когото често могат да бъдат забелязани в една компания, когато имат свободно време разбира се.

2010 г. бе трагична за аржентинския номер 1. Той изигра едва три турнира. Един през януари и два през септември. От февруари до август той търсеше начин да излекува своята китка, през май претърпя дори и операция. През септември се върна и записа две тежки загуби, след което реши да се съсредоточи върху подготовката си за 2011 г.

В края на януари 2011 година Дел Потро бе изпаднал до 485-о място в ранглистата. Само за няколко седмици обаче той изигра три много силни турнира в САЩ - стигна два полуфинала в Мемфис и Сан Хосе, а в Делрей Бийч спечели и титлата. Така той отново се върна в топ 100.