Финалът на Australian Open 2012 между Новак Джокович и Рафаел Надал действително предложи страхотна драма, много емоции и добър тенис. Двамата най-добри тенисисти на планетата обаче не успяха да се вместят в очакванията за игра от топ ниво, каквото те демонстрираха във финала на US Open или други свои сблъсъци. Те изиграха най-дългия в историята финал в турнирите от Големия шлем (5,54 часа), но той определено няма да бъде запомнен като най-качествения.

Ако разгледаме причините за близо шестчасовата им битка, продължителността на мача не трябва да ни изненадва. Цялостният подход на двамата далеч не е от най-бързите. Те имат нужда от доста време за подготовка преди разиграване, а по време на точките са склонни да разиграват дълго преди да нанесат завършващ удар.

След този епичен сблъсък на преден план отново е дискусията за правилата на ITF и ATP за допустима подготовка между отделните точки. Обикновено разрешеното по правилник време варира между 20 и 25 секунди в различните турнири (ATP турнирите допускат 25 секунди). Начело с Надал и Джокович, това правило масово се нарушава от състезателите. Очевидно от двете организации нито имат намерение да променят правилото, нито да налагат спазването му.

Като цяло много рядко се води акуратна статистика затова колко време се губи от игровото време заради това забавяне. Няма статистика и за средната дължина на отделните точки. Някои използват следния не особено точен, но даващ отправна точка принцип. Те делят общата продължителност на мача на броя точки. Така от 5 часа и 54 минути игра разделено на 369 разиграни точки, отчита че всяко разиграване в Мелбърн е протичало за около една минута (57,4 секунди).

Също по неофициални данни Джокович и Надал са имали нужда от над 30 секунди средно в подготовката си преди всяка една точка. Това също така подсказва, че реалното игрово време е било доста по-малко. Друг сигурен фактор, че играта на нерви е доминирала над качеството е и броят грешки на двамата - 140 при 101 печеливши удари.

Като цяло тенденцията мачовете да стават все по-бавни е в ход от години. Тя е свързана с все по-силовата игра на състезателите и изчезването на играчите, практикуващи тактика "сервис-воле". В днешно време мачовете се печелят с игра от основната линия.

За сравнение на 57 секунди, които бяха нужни за разиграване между Джокович и надал, едва преди няколко години финалите в Големия шлем са продължавали доста по-кратко. Сблъсъкът Сампрас - Бекер на Уимбълдън 1995 отнема 29 секунди на точка, Агаси - Иванишевич през 1992 - 27 секунди, а Сампрас - Иванишевич през 1998 само 25,5 секунди.

И все пак е любопитно да се погледне и малко по-назад в историята на съперничеството между Надал и Джокович. Финалът на US Open 2010, когато Надал триумфира, всяка точка е продължавала 52,4 секунди, година по-късно при триумфа на Ноле това се увеличава до 56 секунди. Малко преди това, дори на Уимбълдън, на тях им са нужни 50,2 секунди, за да спечелят точка.

Оттук изниква един много любопитен въпрос. Щом на Уимбълдън са им нужни 50 секунди за точка, на Australian Open 57, то каква ще бъде цифрата в един финал на клея на "Ролан Гарос"? Ще могат ли двамата да се вместят в 6 часа или може да видим още по-брутална битка на изтощение?