С настъпването на новата година има два различни начина, по които гледаме на Рафаел Надал. От една страна няма кой знае какво да кажем за него, което вече не е изговаряно или дискутирано; от друга страна, той остава най-популярното лице за адресиране на различни спекулации и предположения.

През по-голямата част от 2011, светът на тениса искаше да знае: Какво не е наред с Рафа? Как успя Новак Джокович да се справи с човека, който изглеждаше като следващия крал в този спорт? Предаде ли се Надал, забави темпото или загуби мотивация, къде отиде сервисът му, готов ли е да последва Борг и да напусне играта? Какво е нужно да направи, за да обърне ситуацията в своя полза?

Трудно е да се прецени дали 2011-а бе добра или лоша за Надал. Успех или провал. Обективно погледнато той загуби само от един играч. В същото време спечели турнир от Шлема, стигна финал на още два и завоюва Купа "Дейвис".

На фона на 2010 сезонът не бе задоволителен за Надал. Въпреки това той бе горд от представянето си срещу Джокович във финала на US Open. Освен финалите в Ню Йорк и Лондон, той не защити трофеите си на клей в Мадрид и Рим, което бе най-ниската му кота. И в началото, и в края на сезона Надал отчете, че за него често е трудно да намери мотивация.

Може ли той да преобърне това и как? Невъзможно е да се даде отговор, докато той не играе с Новак Джокович, или докато не спечели нова титла от Големия шлем. Надал може да добави тежест към ракетата си, да сервира по-силно, да взима топката от форхенд по-рано, да удря по-плоско от бекхенд и да победи всеки други играч, но няма да постигне нищо повече от това през 2011, докато не детронира своя основен конкурент.

Независимо как Рафа усеща нивото на играта си, той няма как да знае дали е близо до целта си, поне докато не излезе на корта срещу Джокович. Особено обезкуражаващо за Надал бе, че той загуби на Уимбълдън и US Open в момент, когато бе във върхова форма. В Ню Йорк той съсипа Анди Мъри, показвайки най-добрия си тенис и въпреки това загуби от Джокович. Така Надал трудно ще има увереност, докато знае че Джокович все още е на пътя му.

Сега Надал трябва да подобри играта си стъпка по стъпка. Той промени тежестта на ракетата си в желанието да "прави повече печеливши удари", а също и в желанието си да играе по-близо до основната линия, да бъде по-агресивен и да добави още сила в началния си удар.

Дали промените при Надал имат ефект ще видим, когато двамата се срещнат на корта. Сърбинът бе по-добър във всяко отношение миналата година: той печелеше и с атака, и с чрез защита, а дори взе превес над Надал в дългите разигравания.

В сегашната ситуация Надал няма много какво да стори. През годините Рафа винаги заявяваше, че търси начини да подобри нивото си. През 2011 той изглежда вече не вярва в това. Той сподели, че не вижда начин, чрез който да стане значително по-добър.

Това може да звучи песимистично, но в същото време и вярно. Надал е най-добрият анализатор за себе си.

Не ни остава нищо друго освен да видим какво ще се случи в Австралия, където ще има много други играчи, които са научили "Правилата на Джокович" за игра срещу него. Това включва Федерер и Мъри, които спечелиха последните си мачове с Надал, а освен това му взеха сет на нула.

Единственото сигурно нещо, е че Надал ще ни даде още много поводи да го наблюдаваме. Той вече не е номер 1, но знае как да играе като такъв. Вече не е сред категорията на младите играчи, но той е приел това. Той се бори и отново страда. И ако си послужим с примери от миналото, той обича да е в такава позиция.

Стив Тайнър, Tennis.com