Току-що завършилият Australian Open бе един от най-завладяващите турнири от "Големия Шлем" в последните години, независимо че финалът между Новак Джокович и Анди Мъри не донесе очакваната драма.

Въпреки че на моменти всички ние бяхме впечатлени от таланта на Ли На, Александър Долгополов, Франческа Скиавоне и Милош Раонич, нашите сърца бяха откраднати от двама играчи. Това са Ким Клайстерс и Новак Джокович, които през годините бяха подценявани, но в този случай взеха своя дял от славата.

Джокович, който е само на 23 години, записа 11 разочароващи турнири от "Големия Шлем", след като за първи път стана шампион на Australian Open 2008. В Откритата ера единствено Марат Сафин имаше по-голяма суша между първия и втория си триумф в тези турнири.

Разбира се Сафин до голяма степен не трябваше да се справя със съперници като Роджър Федерер и Рафаел Надал, тъй като тяхната поява се случи в момент, когато руснакът вече не бе сред основните претенденти за големите турнири.

За съжаление във финалния мач Анди Мъри не оказа особена съпротива, което сякаш намали стойността на успеха на Джокович. Това не трябваше да бъде така, тъй като двамата състезатели получиха невероятната възможност да се борят за титлата в отсъствието на Федерер и Надал. Мъри обаче не изглеждаше като човек, който знае как да се възползва от ситуацията и Джокович не пропусна да го накаже.

Точно преди година Новак Джокович сякаш повече се вълнуваше от това дали артистичните му прояви се приемат добре, отколкото от качеството на неговия форхенд. Като че ли той се бе отказал от идеята да се бори с Федерер и Надал. По ирония на съдбата загубата от Надал във финала на US Open 2010, сякаш отключи бойния дух на сърбина.

Той игра много добре до края на 2010, независимо че в главата му бе единствено финалът на Купа "Дейвис", който бе първи за Сърбия. След победата над Франция Новак завърши годината с приповдигнато настроение. И независимо от оплакването му, че не е успял да си почине, това изглежда бе за добро. Джокович съхрани този импулс и това му помогна за триумфа в Мелбърн.

Във финалния мач Джокович демонстрира своя насравним начин да прави преход от брилянтна защита към унищожителна атака, при това съвсем неусетно. Той показа, че е готов да отнеме ореола на Федерер или Надал, а дори и на двамата едновременно. Сега битката вече е между трима състезатели, независимо какво си пожелават или говорят феновете на Анди Мъри.


Питър Бодо, списание "Тенис"