Той спечели не защото бе много по-добър Томаш Бердих, а защото е бил подобни ситуации преди и знае какво да направи. Той допусна много непредизвикани грешки при удари от форхенд, но какво направи въпреки това? Изстреля няколко снаряда от средата на корта и постави под огромно напрежение сервиса на Бердих.

Разбира се това е ключът към спечелването на големите турнири, както и причината Надал да е толкова голям шампион. Невъзможно е да изиграеш 7 мача поред в оптимално състояние и форма. Ако обаче направиш необходимото, за да печелиш повечето точки, при това не е задължително да правиш някакви магически удари.

Това различава големите шампиони и им дава предимство на финалите. Надал намери начин да побеждава - с много борба, тичане, удряне на топката веднъж повече от съперника. Не е въпрос да притежаваш техника, а собствен стил на игра, който да следваш и да изповядваш.

Определено останах разочарован от Томаш Бердих, очаквах повече от него. Той получи редица шансове, особено във втория сет, но не се възползва. Чакахме за големия пробив на чеха и този път имаше предпоставки, че Бердих може да постигне нещо голямо. Явно обаче той самият не вярваше. В края на всеки сет Томаш бе поставян под огромно напрежение от Надал и не издържа.

Това е разбираемо. Светът не ви гледа, когато играете в Милуоки, но всички погледи са към вас, когато излезете на централния корт на Уимбълдън, а играчите дори могат да го почувстват. Всеки около вас е нервен, и дали е за добро или не, това оказва влияние.

Някои играчи преуспяват на голямата сцена, други просто не издържат на напрежението и се опитват отново и отново, докато спечелят. Бердих има качества, сега просто трябва да се научи да бъде постоянен, за да го виждаме редовно на големите финали.

Уимбълдън не се печели с късмет. Трябва да се учиш и да се адаптираш към правилната игрова стратегия. Това може би бе първият финал на Уимбълдън, в който не видяхме и за момент сервис-воле.

Това, което ме изненада от играта на Бердих е, че той се върза на стила на Надал. Всеки знае, че ако играе срещу Рафа от основната линия, шансът за успех е точно 0%. Защо съперниците на Надал не се съобразяват с това - дори не мога да проумея.

Разузнаване? Не, това бе така миналата година, така е тази, сигурно ще бъде така и други години. Надал има изключително прост игрови план, и когато е във форма, неговите съперници трябва да се адаптират. Ако не успеят, те просто губят мача.

Заради това Надал спечели 8 титли от Големия шлем и затова ще спечели още. Роджър Федерер има 16, разбира се, Рафа има още дълъг път за вървене, но според мен е напълно възможно да го бие и по този показател. И ако погледнем програмата на Надал тази година ще разберем, че той иска точно това.

Той вече не играе всяка седмица на турнири и явно се ориентира към големите титли. За да имаш дълга кариера, за да си все още на корта на 28 или 29 години, трябва да правиш точно това. Да играеш по-малко.

Сега Надал не трябва да мисли за подобряване на рекорди, или за титла от US Open. Той трябва да се наслади на момента. Рафа е шампион на Уимбълдън, на "Ролан Гарос" и световен номер 1. Ако аз бях на негово място, щех да си взема няколко седмици за почивка, да се прибера в Майорка и да изкарам времето с приятелката и близките ми. Защото когато той си върна формата и се възстанови от контузията в колената, много малко хора вярваха в него. А той постигна нещо почти невъзможно.

Борис Бекер

ТРИУМФЪТ НА НАДАЛ В СНИМКИ